Андерш Моте - Тръпката

Разбира се, би могъл да изнамери нов хотел, но нямаше време. Освен това Играта сигурно щеше да претърси всяко кътче из целия град сега, след като знаеха, че се е върнал.

Мазето на магазина за компютри трябваше да свърши работа, а освен това беше получил и собствен малък роб като част от сделката. Или двама всъщност: Клина и Сандвича, но честно казано, му беше малко трудно да различава малките протежета на Манге.

Беше получил нещата, които си поръча от интернет, по-бързо, отколкото смееше да се надява. Списъкът на практика беше пълен, липсваше само едно…

Използва „под наем“ банята и сауната на кооперацията. След това си облече новите дрехи, които Клина и Сандвича услужливо му бяха донесли. За по-сигурно кара с шапка и слънчеви очила чак до къщата ѝ.

Той се пооправи пред вратата, провери дъха си и дръпна малко яката на ризата, за да не лепне за врата му. Нямаше какво да отрича, беше нервен.

Бе мислил много за нея през последните дни. Тя имаше всички основания да бъде ядосана, дори разочарована, той все пак я беше лъгал право в лицето. Но без съдействието ѝ нямаше да се справи. Освен това му липсваше…

По дяволите, ама че fucked up ситуация!

Пое си дълбоко въздух и натисна звънеца. После сви ръка пред шпионката и видя как светлината вътре в хола потрепна, когато тя се приближи до вратата.

Той направи бърза крачка настрани, така че, доколкото беше възможно, да остане извън видимостта на шпионката.

Ами ако тя не отвореше?

Трябваше да го направи, целият му план зависеше от това.

Устата му беше пресъхнала и той преглътна два пъти, за да я овлажни.

Капка пот си проправи път надолу по гръбнака му, после още една.

Хайде!

Ключалката изшумоля, после вратата се отвори два сантиметра. Не беше свалила веригата. Умно момиче.

— Hey Baby — започна той и добави най-добрата си усмивка, като едновременно с това протегна напред цветята, които беше взел от „7-Eleven“.

— Какво искаш, по дяволите?! — изръмжа Рилке и за секунда той си помисли, че ще му тресне вратата в лицето.

— Успокой се, идвам да помоля за прошка. Ето!

Той размаха цветята, но тя не понечи да отвори вратата, за да го пусне.

— Нямаш никакъв срам, Магнус, или Фарук, или както там се казваш…

— Хенрик — отряза той. — Казвам се Хенрик Петершон, приятелите ми ме наричат HP.

— Все тая — сряза го тя. — Филип ми разказа всичко за теб. Самозванец, шпионин, изпратен, за да…

— Напълно си права — прекъсна я той. — Аз съм всичко това и още малко…

Тя отвори уста, но той побърза да продължи.

— Но имам предложение за теб, много изгодно такова. Става дума за фирмата…

Той изстреля най-добрата си Валентино 102 102 Вероятно става дума за Рудолфо Валентино, секссимвол на нямото кино от началото на миналия век. — Б.пр. усмивка и стисна палци.

Тя помълча няколко секунди.

— Дай ми една-единствена причина да те пусна вътре! — каза после.

— Ще ти дам четирийсет! Считано от вчера, това е точният процент от ArgosEye, който притежавам…

В списъка ѝ имаше осем души. Пет полицаи от групата на Тобе, Нина Бранд, както и още две имена, която тя неохотно бе принудена да добави след разговора с Хенке.

MayBey по някакъв начин беше свързан с Тобе, проблемът беше, че тя не знаеше точно как. От петимата полицаи от спецчастите ѝ се струваше, че разпознава имената на поне двама. Един, с когото бяха в една група в Полицейската академия, и друг, с когото беше работила в един екип преди пет-шест години. Но често казано не ѝ хрумваше защо някой от тях би искал да се нахвърли срещу нея.

Нина Бранд и Тобе се срещаха известно време в Академията и продължаваха да са добри приятели, само това знаеше. Звучеше адски пресилено, но не можеше да пренебрегне факта, че тъкмо Нина първа ѝ беше подшушнала за форума на Крепителите.

Следваше Хокан Берглунд, когото беше отрязала доста грубо.

Онова с изсъхналите цветя безспорно беше много гадно, така че Хокан можеше да е заподозрян, преди всичко след като Хенке твърдеше, че MayBey изобщо не беше полицай. Заради последното име в списъка почти ѝ се догади.

Мике…

За разлика от останалите, той имаше достатъчно както познания, така и контакти, за да се справи с техническите аспекти зад дейност на MayBey, а освен това имаше предостатъчно причини да иска да се гаври с нея. Но точно както и с Нина Бранд на нея ѝ беше трудно да си представи Мике като реален заподозрян. Вярно, той имаше пълно право да ѝ бъде ядосан, повече, отколкото всеки друг в списъка. И все пак…