Андерш Моте - Тръпката

— Окей! — каза тя после и пое дълбоко дъх. — Първо: ако вие, клоуни такива, смятате да си играете на полицаи в бъдеще, казва се О-глоба, не А-глоба 100 100 О-глоба, на шведски o-bot, съкратено от ordningsbot, шведския вариант на административен акт. — Б.пр. … И второ: къде е малкият ми брат идиот и с какво, по дяволите, се е захванал?

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 28 декември, 18:06

От: MayBey

Е, какво предпочитате?

Искате ли да го спипам?

Палец горе или палец долу.

Време е за гласуване…

публикацията има 231 коментара

Колкото повече мислеше за това, толкова повече sense правеше всичко. Придобиването на компанията и убийството на Анна бяха само прелюдия. Същинската игра беше започнала едва с неуспешния атентат.

Онзи е бил натоварен с най-различни експлозиви и други дяволии, а освен това се бе намирал на петдесет метра от едно от най-оживените места в Стокхолм. И все пак някак си беше успял да преебе цялата работа.

Въпреки че трябваше да срине цялата „Дротнинггатан“, заобиколен от стотици налети с гльог коледни консуматори, бомбата се беше взривила на място, където на практика не бе ранен никой друг, освен самия той.

Разбира се, можеше да е чудо, или пък бедният се беше паникьосал. Или беше размислил, или пък чисто и просто беше оплескал домашно приготвените взривни вещества по рецепта от интернет.

Но имаше още една алтернатива.

Някой да бе задействал бомбата дистанционно по такъв начин, че да привлече максимално внимание, но все пак да нанесе минимални щети. Приблизително както и с неговото приключение в Шиста миналата година. Той дълго се беше чудил защо Играта бе решила да направи обаждането, което щеше да взриви експлозивите много преди кортежът с външния министър на САЩ да приближи. Ако не беше достатъчно умен да прозре през глупостите на Водача, той вероятно щеше да бъде единствената жертва на взрива точно както и бомбаджията в Сити.

Но целта на всичко беше изместване на фокуса. Създаването на събитие, което едновременно беше поразително и съдържаше достатъчно много въпросителни, така че журналистите и разбираните да си чешат езиците по въпроса във всяка достъпна новинарска медия.

А през това време други неща изчезваха под радара. В действителност всичко беше просто вариант на това, с което се занимаваше бандата в ArgosEye. Да запълват таблото за съобщения със собствените си бележки, така че да не остане място за нищо друго.

През близките седмици всичко щеше да се върти около експлозията и въпросителните, които я обграждаха, а ArgosEye щеше да се погрижи изместването на фокуса да продължи достатъчно дълго.

Въпросът беше само какво се опитваха да скрият.

Щеше да бъде нещо голямо, в това поне беше напълно сигурен.

И какво, по дяволите, трябваше да направи той?

Да се обърне към пресата, естествено, но какви доказателства имаше? Той, осъден престъпник, току-що депортиран от арабска страна, да отправя различни неопределени обвинения към шведски бизнесмен с добра репутация? И всичко това в прекрасно малко комбо с глобални конспирации, различни разузнавателни служби и затворени тайни общества. Мамка му, със същия успех можеше да надраска призив на картонена табела и да се присъедини към останалите откачалки със станиолени шапки, които висяха на „Мюнториет“.

Не, на практика имаше само две алтернативи.

Номер едно: Чисто и просто да си обере крушите и да се отправи към залеза като poor lonesome cowboy.

Или номер две: Ами това беше дори по-просто. Да разбере какво планираха и да ги спре!

Yippikayee, mothafuckers!

Пилотските очила и страховитият му приятел паркираха пред вратата ѝ, заемайки две места, и я изпратиха през целия път горе до апартамента. Дори носеха торбите ѝ и учтиво отказаха на предложението ѝ за чаша кафе като благодарност за помощта.

— Ето — ровейки в джобовете си, каза очилатият, който щом потеглиха с колата, се беше представил като Нокс. — Брат ти искаше да ти дам това.

Той ѝ подаде мобилен телефон и зарядно.

— С предплатена карта. Дръж го включен, той ще ти звънне скоро.

Той направи особен барабанящ жест към носа си.

— И само спокойно, малка госпожице, Нокс те държи под око!

Той видя сънливия практикант да се появява със скутера си и да паркира точно пред вратата. Приличаше на същото момче, което беше срещнал преди няколко седмици, но всички тия деца си приличаха. Дълга мазна коса, пъпки по цялото лице, а в добавка към това чифт изтъркани дънки, червени Counter-Strike очила и смачкана тениска, това покриваше почти цялата банда от малките ученици на Манге.