Андерш Моте - Тръпката

Малко човъркане с ключовете в бравата, после изчака още няколко минути, докато момчето успее да изключи алармата и да отвори магазина, преди самият той да пресече улицата.

Отвори вратата, но за своя изненада не чу обичайната поздравителна мелодия.

Може би на Пеле Практиканта му беше омръзнала или пък той просто не споделяше любовта на Манге към „Междузвездни войни“?

Хлапето също така не седеше над щанда с чаша кисело кафе и смачкан брой на „Метро“, както обикновено правеше учителят му. Вместо това HP го намери най-отзад в магазина пред един от големите компютри.

Вероятно седеше и гледаше порно онлайн, играеше малко джобен тенис, докато правеше проверка на последните постижения на интернет общността. Naughty Annie stuffs her Fanny, Donkey-Hung IV или други кино шедьоври, proudly presented by the world wide web…

— Шефът ти знае ли с какво се занимаваш? — викна HP, което едва не събори младия мъж от стола.

— К’воо!?

Момчето го зяпаше шокирано.

— Успокой се, пич, не съм толкова опасен.

HP се засмя и посочи към гръдния си кош.

I come in peace. Take me to your leader!

Той кимна приятелски на практиканта, който все още изглеждаше тотално шашнат.

— Оф, боже… — изсумтя HP, щом шегата му изглежда мина покрай младежа. — Трябва да се свържа с Манге, или Фарук, или както, по дяволите, се нарича тази седмица. Още ли е извън Швеция? Старият му мейл и месинджър май не работят?

— Ъъх…?!

Най-накрая поне някакъв признак на живот…

— Ами… Шефът е в Саудитска или нещо такова… Има нов хотмейл. Искаш ли го?

— Бинго!

Младият мъж се засмя успокоен и след някоя и друга минута успя да изнамери няколко листчета и химикалка.

— Значи ти си HP, а? — продължи той с малко по-малко колебание в гласа.

— Мм — измънка HP с крайчеца на устата, докато преписваше контактите на Манге.

— Манге е разправял много за теб всъщност… Определено звучи, като че си пичага. Преживял си това и онова, така да се каже…

— Аха, така ли било? — каза HP и погледна нагоре. — Естествено, не мога нито да потвърдя, нито да отрека… — усмихна се той след това.

Трябваше все пак да даде шанс на хлапето…

До: becca.normen@hotmail.com

От: t.sammer@gmail.com

Скъпа Ребека,

Имам радостни новини от Дарфур.

Изглежда има видеоматериал от случилото се.

Един от присъстващите явно е снимал всичко с мобилната си камера и в момента правим всичко възможно да се доберем до филма.

Надяваме се, че до няколко дни ще разполагаме с него.

Така и така ти пиша и мислех да се възползвам от възможността да те помоля за помощ.

Работата е там, че много бих искал да се свържа с брат ти. От дълго време търся възможност да поговоря с него лично и да се опитам да му разкажа повече за баща ви. Може би дори да реабилитирам Ерланд малко в очите на Хенрих. За съжаление, никак не е лесно човек да се свърже с него, а освен това често се намирам в движение, така че до момента не съм успял да уредя някаква среща.

Скоро заминавам вероятно за дълго време, така че наистина бих оценил, ако неотложно ми кажеш къде мога да го намеря.

Тя тъкмо приключи с мейла, когато телефонът звънна.

— Ало?

— Здрасти, аз съм!

— Да, чувам…

— Трябва малко да поговорим…

— Мислиш ли…

— Хайде, Бека, сега не е моментът да се правиш на сърдита. Познаваш ли Филип Аргос, Нокс каза, че почти е изглеждало така?

— Кого?

— Филип Аргос, преди се е казвал Филип Йон Мартинсон. Бившият ми шеф и също така наистина гадно копеле…

Тя въздъхна.

— Сложно е…

Окей, ситуацията всъщност беше по-лоша, отколкото си мислеше.

Нокс се беше справил перфектно, което в действителност не беше изненадващо. В крайна сметка беше платил наема за апартамента на „Хьовдинген“ за следващата половин година, а към това беше добавил и десет стека цигари, така че сега комбината бяха съседи долу на първия етаж.

Но информацията, която научи през последните дни беше значително по-притеснителна.

Тя го беше излъгала!

Така и не беше обяснила какво правеше в Йостермалм онази сутрин, а той както обикновено беше твърде съсредоточен върху себе си, за да я попита.

Това, което го дразнеше най-много, беше, че всъщност бе вярвал, че всичко е адски щастливо съвпадение. Че кармата я беше пратила там като ангел спасител…

А в действителност тя беше по-скоро нощна пеперуда, изтърсила се от леглото на Филип, рошава след нощта с него…

Животът му перманентно беше малко или много прецакан, но винаги бе можел да разчита на Бека. Тя беше тази, която му помагаше да задържи носа си над водата. Но сега го беше предала няколко пъти подред. Първо беше скочила в леглото на най-големият му враг, а после беше излъгала за това или поне беше избегнала да разкаже истината.