Андерш Моте - Тръпката

Но му беше хрумнала идея. Забави малко крачка само колкото бившият му шеф да се окаже с още някой и друг метър пред тях.

Плъзгащите се врати се отвориха и пропуснаха Филип в залата и в същия миг HP спря.

— Не спирай… — измърмори Елрой.

HP се подчини и направи крачка напред, така че те се оказаха по средата на отворената врата. Елрой стисна по-здраво горната част на ръката му и занарежда раздразнено.

— Хайдехайдехайде!

Вратите се затвориха обратно без предупреждение.

Лявото крило удари Елрой в ръката и го накара инстинктивно да направи половин крачка назад. Едновременно с това HP пристъпи бързо вътре в залата и се извъртя настрани. Дясното крило се размина с гърба му само за да се тресне половин секунда по-късно във вече притиснатата ръка на Елрой.

Той чу Елрой да изкрещяна, усети хватката да се разхлабва и дръпна силно с тяло.

Беше свободен!

Време беше да направи това, в което бе най-добър: да се спасява с бягане!

Филип явно бе чул предупредителния вик. Той се завъртя и разпери ръце. Но HP беше успял да набере скорост. Финтира наляво, след което заобиколи Филип отдясно.

Насочи се към ескалатора, който водеше към спирката на метрото, и тръгна по него, вземайки две стъпала наведнъж както обикновено, но веднага усети как тялото му протестира. Щом стигна до върха, погледна бързо назад само за да открие, че Филип и Елрой вече бяха по петите му.

Проклятие!

Той се втурна по платформата и избра дясната част на перона, която беше съвсем празна.

Чувстваше тялото си сковано и трябваше да се напрегне до крайност, за да не се препъне в собствените си крака.

В лявата част на перона се бяха свили шепа пътници, но разбира се, никой от тях нямаше да му помогне. Вместо това се отправи към далечния край на платформата и дългия тунел, който водеше към „Хьортхаген“.

Още един бърз поглед през рамо накара ритъма на сърцето му да прерасне в паника. Преследвачите го настигаха, вече бяха толкова близо, че можеше да види решителните изражения на лицата им. От носовете и устите им излизаше пара.

Мамка му!

Обикновено можеше да надбяга почти всички хора, но отчасти беше ранен, отчасти тези момчета изглежда бяха някакви шибани феномени в бягането.

Можеше да забрави за тунела, щяха да го настигнат, преди да се добере до изхода, но и ако по някакъв чудодеен начин успееше да стигне до другия край, двеста метра по нанагорнище бяха последното, от което се нуждаеше сега.

За секунда обмисли да прекоси празната линия и да прескочи преградата към Вертавеген, но виадуктът, на който се намираше платформата, беше сигурно петнайсет метра висок и той гарантирано нямаше да оцелее след такова падане.

Имаше нужда от нов план, и то скоро!

Нов поглед назад, сега преследвачите бяха още по-близо.

Мускулите го боляха, дробовете и гърлото му горяха и той ясно забелязваше как движенията му стават все по-тромави. Щяха да го хванат, вече го осъзнаваше. И тогава видя табелата за пристигащи влакове да светва от лявата страна на перона и усети познатия въздушен порив.

Възможност.

Миниатюрна и с шибана опасност за живота. Но нямаше избор!

Зави рязко наляво, смени перона и лавира между двама сънливи пътници.

Чу ядосаните им викове, когато преследвачите му налетяха на тях и ги събориха.

Сви надясно и продължи покрай новия перон. И тогава видя светлината от влака, който излизаше от тунела право срещу него. Филип и Елрой почти го бяха настигнали. Ръце докоснаха гърба на якето му и той хвърли последните си сили в див щурм.

Спирачките на влака изскърцаха, той го видя да идва все по-близо. Отново усети ръце по гърба си.

Дробовете му щяха да се пръснат, краката му бяха на път да се предадат, но той успя да ги принуди да скочат от ръба на перона. Последва милисекунда безтегловност, докато той се носеше във въздуха пред влака.

После чу някой да вика, остър проточен вик, който се смеси със свистенето на спирачките.

После земя, чакъл, метал и накрая: мрак…

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 23 декември, 15:09

От: MayBey

Може би имаш право, Регина…

Може би наистина съм призрак?

Но смееш ли да ме игнорираш?

Смееш ли?

публикацията има 96 коментара

Пролуката под перона не беше особено голяма. Едва седемдесет сантиметра дълбока и горе-долу наполовина толкова висока. Достатъчно точно колкото човек със среден ръст да се скрие там.