Джон Кларксън: Гангстерски рап

Разреденото със сода питие на Шоу кацна пред него. Отпи първата глътка от леденото уиски, облегна се на бара и загледа плътния поток от приятели и близки, които се точеха да поздравят Джейк с честит рожден ден.

Джейк отвръщаше с усмивка и кимане, стискаше ръце и приемаше целувки, след което гостът отстъпваше място на следващия.

Шоу си остана на бара до Джейк, предимно защото не познаваше никой друг в заведението. Гостите на купона се държаха учтиво с него, защото стоеше до Джейк.

Шоу гледаше да не се натрапва на поздравяващите, но не можа да не забележи, че една от приятелките на Джейк му обърна малко по-специално внимание. За него нямаше никакъв проблем да отвърне на любопитния й поглед и това определено не предизвика у нея каквото и да било неудобство.

Беше достатъчно висока, за да погледне високия метър и осемдесет и пет сантиметра Шоу очи в очи, и достатъчно зряла, за да го направи без свян. Носеше черна, силно вталена рокля, с дълбоко деколте, разкриващо гладка кожа с цвета на кафе с мляко.

Шоу особено се наслади на гледката, когато тя се наведе да целуне Джейк по бузата. А после се пресегна да стисне ръката на Шоу.

— Аз съм Денис.

— Лойд. Лойд Шоу.

— Приятно ми е да се запознаем.

Денис се усмихна, разкривайки десен преден зъб, облечен в злато. Усмивката й накара Шоу да съжали, че не е целунала и него по бузата. Топлият поглед на Денис се плъзна по Шоу, след което тя се извърна и изчезна сред веселящата се тълпа. Поне за миг той се почувства не толкова чужд.

Джейк погледна зяпналия след Денис Шоу, докато тя се отдалечаваше с полюшваща се походка, и каза:

— Мозъкът ти е фрашкан със сперма, човече.

— Може пък да имам нужда от черна жена, Джейки.

— Що?

— Имам чувството, че те по̀ разбират какво му трябва на един мъж. Мъж като мен.

— Ти си луд бе, човек.

Шоу отново се облегна на бара и отпи дълга глътка от голямата си чаша ледено уиски.

— Предполагам.

Студеното уиски затопли корема му и той преметна ръка върху широките рамене на Джейк.

— Ти си едно голямо, щастливо шибано момче, което има рожден ден, нали така?

Джейк се засмя с голяма, щастлива усмивка на рожденик и накара Шоу също да се засмее.

Шоу огледа задименото помещение на бара и видът на развеселените гости на Джейк напълни душата му. Всички жени бяха облечени подходящо за случая, както впрочем и мъжете. Джинси не се мяркаха, с изключение на собствения му черен чифт. И макар повечето хора да бяха роднини и близки приятели на Джейк, нямаха вид на типични роднини и приятели. Джейк не събираше около себе си особняци. Бяха подбрани хора, които разбират от купонясване до ранни зори. Порода, специално създадена за бар като „Мястото на Ърл“. Всеки от тях щеше да бъде допуснат, само като почука на заключената входна врата.

Шоу мигом съжали, че им е толкова чужд.

— Огледай се, може пък да намериш нещо, Шоу. Твое е, стига да не го искам аз.

— О, Джейки, би било страхотно… едно младо, горещо, с гладка кожа, страстно черно момиче, сгушено до мен блажено, в някое малко тихо бунгало на Флетбуш.

— Какво блаженство, викаш?

— Блаженство „след като си ме начукал“.

— След като се е посмяла на твоя…

— Ей-ей, никакви расови предразсъдъци, моля те.

— Пък и в този бар невинни жени няма, Шоу. Поне аз не познавам такава.

— Остави ги ти невинните. Достатъчно е да е младо. Младо и хитро. Някъде на двадесет. Да речем, двадесет и няколко. Все тая ми е. Може тридесет. Като Денис.

— О, момче, пак ли с това.

— Ти какво мислиш?

— Де да знам. Може пък и да стане. Видях как ти се усмихна — мило и приятелски. Що не попиташ мъжа й, онзи там, може да няма нищо против.

Щедрият смях на Джейк избоботи отново. Шоу се усмихна, но този път беззвучно.

— Тъжен живот, Джейк. Не е смешно да измъчваш един мъж, на който и без друго не му е лесно.

— Ако толкова го искаш, Шоу, седи си тук кротко и си пий питието със стария Джейк. Аз ще го уредя. Може задникът й да не е толкоз стегнат и да не е с гладка еди к’во си, но ще уредим работата.

— Да бе, с някоя нещастна, провиснала, дърта, сбръчкана жена, с дебел задник, която си престанал да чукаш преди десет години.

— И к’во от това?

Този път и двамата се разсмяха. Но смехът на Шоу бързо заглъхна. Той се пресегна, надигна чашата си от бара и я пресуши. Ледът беше разводнил питието дотолкова, че я нямаше тръпката, но въпреки това го допи.

— Майната му — промърмори той, пресегна се, стисна месестото рамо на Джейк и добави: — Доскоро, голямо момче. И честит рожден ден.