Розамънд Лъптън - Сестра

Може би някой от тези двама мъже е задвижил колелото, което да доведе до ареста на Уилям и моето спасение. И ако напрегна максимално слуха си, мога ли да доловя воя на сирена в нощната неподвижност?

Чувам шепота на листата, стоновете на клоните и знам, че за мен не вият сирени.

Но ще си позволя една последна фантазия и надежда. Че в крайна сметка Кася не е почнала да ражда. Вместо това както обикновено се е прибрала у дома за нейния урок по английски, научила е цели страници с оптимистични думи и е готова да ми ги каже. Уилям не знае, че тя живее при мен; не знае и това, че след смъртта ти съм осъществила както трябва целта си да стана човек, който наистина да го е грижа за другите. Така че когато не ме завари там и след като не успее да се свърже с мен по мобилния ми телефон или пейджъра, тя ще разбере, че нещо изобщо не е наред. Въздушният ми замък изглежда егоистичен, но трябва да й кажа, че бебето й се нуждае от помощ, за да диша. Така че си представям, че тя е отишла в полицията и е настояла да ме потърсят. Веднъж вече ме беше защитила, макар да знаеше, че ще си изпати заради това, така че ще притисне детектив Хайнс.

Пейджърът ми отново иззвънява и фантазията ми се пръска на остри парчета.

Чувам птици. За момент си мисля, че това трябва да е утринният хор и че вече е сутрин. Но навън все още е тъмно и птиците трябва да са се объркали. Или по-вероятно ми се причува, повлияна от лекарството. Спомням си последователността, която Еймиъс ми беше изредил: косовете, червеношийките, орехчетата, жълтеникавокафявите улулици, чинките, коприварчетата, дроздовете. Помня и твоите думи, че градските птици загубват способността си да пеят една на друга и че двамата с Тод приличаме на тях. Надявам се, че съм включила това в писмото си до теб. Казах ли ти, че потърсих повече информация за птичето пеене? Разбрах, че когато една птица пее, няма значение дали навън е тъмно и дали короните на дърветата са гъсти, защото песента й може да проникне през предметите или да ги заобиколи, и винаги може да бъде чута, дори на далечно разстояние.

Знам, че никога не бих могла да летя като теб, Тес. Първия път, в който опитах, или си мислех, че опитвам, се озовах тук, завързана и повалена върху циментовия под. Така че ако това беше летене, бях катастрофирала много зрелищно. Но удивителното е, че не съм пречупена. Не съм унищожена. Обезумяла съм от ужас, цялата се треса, повръща ми се от страх, това — да. Но вече не изпитвам вътрешна несигурност. Защото докато търсех истината за смъртта ти, по някакъв начин бях открила, че съм различен човек. И ако по някакво чудо бъда освободена и фантазиите ми се превърнат в действителност, ако Уилям бъде арестуван, а Кася и бебето й заедно с мен пътуват с автобуса към Полша, планината, за която така съм се вкопчила, ще се прекатури, докато не се изравни със земята, и тогава няма да имам нужда от издатини и спасителни въжета, защото ще ходя, ще тичам, дори ще танцувам. Ще живея живота си. И не мъката по теб ще събори планината, а обичта.

Мисля, че чувам някой да вика името ми, високо и леко, глас на момиче. Може да си го представям, звукова халюцинация, предизвикана от мислите ми за теб.

Знаеш ли, че и в Космоса има утринен хор? Предизвикан е от високоенергийни електрони, прихванати от радиационните полета около Земята. Тези електрони падат върху земната повърхност под формата на радиовълни, които звучат също като птиче пеене. Мислиш ли, че именно това са чували поетите от седемнадесети век, когато са измислили понятието „музика на сферите“? Чуваш ли тази музика там, където си сега?

Отново долавям името си по периферията на птичето чуруликане, съвсем слабо.

Мисля, че тъмнината избледнява до тъмносиво.

Птиците продължават да пеят, песните им вече се чуват по-ясно.

Гласове на мъже, цяла група, всички викат името ми. Сигурно и те са халюцинация. Но ако са действителни, трябва да извикам в отговор. Само че превръзката през устата ми е много стегната, а дори да не беше така, устните ми пак нямаше да са в състояние да произнесат дори звук. Бях се опитала да изплювам навън всяко количество слюнка от страх, че в нея може да има разтворено сънотворно, но после устата ми беше пресъхнала съвсем и в моите фантазии секретарката на господин Райт не спираше да ми носи чаши с вода.

— Беата!

Гласът й ясно се откроява сред гласовете на мъжете. Кася. Без съмнение. Истинска. Тя не ражда. Уилям не е с нея. Искам да се изсмея високо от облекчение. Но тъй като не мога да се смея с превръзка през устата, усещам как сълзите ми стоплят студените ми страни.