Розамънд Лъптън - Сестра

— Какъв вид подобрение?

— Не знам. Сини очи, висок коефициент на интелигентност, големи мускули. Листът с абсурдите може да продължи до безкрайност. Но какъвто и да е този ген, той има нужда от активен вирусен вектор, за да бъде транспортиран.

Говореше с факти, като учен, но под думите му прозираше дълбока емоция. Беше бесен.

— Знаете ли кой слага инжекциите с гена в „Света Анна“? — попитах.

— Нямам достъп до подобен вид информация. Тук не е както в университетите, няма размяна на идеи и информация. Така че — не. Не зная името на лекаря. Но ако бях на негово или нейно място, щях да приложа генното лечение на кистозната фиброза върху ембриони, които наистина страдат от тази болест, и същевременно щях да тествам незаконния ген. Но може би извършителят е станал невнимателен или пък не е разполагал с достатъчно пациенти. — Той млъкна и аз отново долових гнева и обидата му — някой се опитва да направи бебетата по-перфектни в някакво отношение. Но да си роден здрав, вече е признак на перфектност. Да си здрав, вече предполага перфектност. — Забелязах, че целият трепери.

Тогава се зачудих дали ти не беше разбрала за незаконния експеримент и не бе разкрила идентичността на извършителя. Затова ли те беше убил?

— Трябва да уведомите полицията.

Той поклати отрицателно глава, отбягвайки погледа ми.

— Но вие трябва да им кажете!

— Това са само предположения.

— Сестра ми и бебето й са мъртви.

Той се загледа втренчено през предното стъкло на колата, сякаш я караше, а не се криеше в нея.

— Първо трябва да намеря доказателства, че причина за това е незаконният експеримент. Веднъж щом тези доказателства бъдат открити, ще мога да спася и моята програма. В противен случай тя ще бъде преустановена във всички болници, докато не се разбере какво точно се случва, и това може да се проточи с месеци, дори с години. Може никога да не я подновят.

— Но вашата програма не би трябвало изобщо да бъде засегната. Със сигурност…

Той ме прекъсна:

— Ако пресата с нейната пословична интелигентност и деликатност се добере до тези подробности, за смъртта на бебетата няма да бъде обвинен престъпният експеримент, а моят.

— Не вярвам, че ще стане така.

— Нима? Повечето хора са зле информирани и зле образовани, и няма да видят разликата между генетично подобрение и генна терапия.

— Но това е абсурдно…

Той отново ме прекъсна:

— Тълпи от идиоти са преследвали педиатри, дори са ги нападали, защото са мислели, че педиатър и педофил са едно и също нещо! Така че — да, ще заклеймят и експерименталното лечение на кистозната фиброза като зло, защото няма да видят разликата.

— Защо тогава сте си направили труда да се разровите? — попитах го. — Щом нямате намерение да направите нищо с информацията, която сте открили?

— Направих свое проучване, защото ви обещах, че ще отговоря на въпросите ви. — Той ме погледна, лицето му излъчваше ярост — беше бесен, че съм го поставила в такава позиция. — Мислех, че няма да открия нищо.

— Значи ще трябва да отида в полицията без вашата подкрепа?

Сякаш изпитваше огромно физическо неудобство, опитваше се да приглади острите гънки на крачолите на изгладените си сиви панталони, които отказваха да се изправят.

— Поръчката на вирусния вектор може да се окаже невинна грешка; подобни компютърни недоразумения не са невъзможни. Честотата на административните грешки е направо тревожна.

— И това ли ще кажете в полицията?

— Това е най-достоверното обяснение. Така че — да, това ще им кажа.

Мълчанието увисна като стъкло помежду ни.

Наруших го:

— За какво всъщност ви е повече грижа — за излекуването на болните бебета или за собствената ви репутация?

Той отключи вратите на колата, после се обърна към мен:

— Ако в момента брат ви беше неродено бебе, какво щяхте да искате да направя?

Поколебах се, но само за миг:

— Да отидете в полицията и да им кажете истината, а после да си скъсате задника от работа, за да спасите програмата си.

Той се отдалечи от колата, без да си прави труда да ме изчака, нито да заключи автомобила.

Жената със стърчащата като на пънкар коса го позна и му изкрещя:

— Оставете играта на Бога на самия Бог!

— Ако Бог си беше свършил работата както трябва още от първия път, нямаше да се налага да влизаме в неговата роля — троснато й отвърна той. Тя го заплю.

Демонстрантът със сивата опашка извика:

— Не на дизайнерските бебета!

Той си проправи път сред озлобената тълпа и се върна в сградата.