Розамънд Лъптън - Сестра

Откриваме едно тихо местенце и господин Райт опъва одеяло, върху което да седнем. Трогната съм, че щом е видял синьото небе тази сутрин, се е сетил да организира пикник в парка с мен.

Той включва касетофона. Мълча, докато една група младежи минава покрай нас, после започвам.

— Кася се събуди, когато влязох, а може и да ме беше чакала. Попитах я дали си спомня лекаря, който й беше сложил инжекцията.

Тя се загърна в пеньоара ти.

— Не знам име — каза. — Има проблем?

— Носеше ли маска? Затова ли не знаеш кой е бил?

— Да, маска. Нещо лошо? Беата?

Ръката й неволно се плъзна към корема й. Просто не можех да си позволя да я плаша.

— Всичко е наред. Наистина.

Но тя бе прекалено умна, за да се остави да бъде заблудена толкова лесно:

— Каза, че бебе на Тес не било болно. Няма кистозна фиброза. Когато дойде в апартамент. Когато накара Мич да тества.

Не знаех, че ме беше разбрала. Сигурно не беше спирала да превърта думите ми в ума си оттогава насам, но не беше ме питала, вероятно защото вярваше, че ако има нещо, което трябва да знае, аз щях да й го кажа.

— Да, вярно е. И аз се опитвам да открия повече. Но това няма нищо общо с теб. Ти и бебето ти ще сте добре, свежи като репички.

Тя се усмихна на израза „свежи като репички“, беше го научила наскоро; усмивката й изглеждаше пресилена, единствената й цел бе да ме успокои.

Прегърнах я:

— Наистина ще сте добре. И двете. Обещавам ти.

Не можах да спася теб и Хавиер, но на нея щях да помогна. Никой нямаше да нарани Кася или бебето й.

Малко по-надолу от нас започва игра на софтбол и за момент се питам как човекът, който ще слуша тези записи, ще разтълкува звуците от фона — смеха и бъбренето около нас.

— На следващия ден получихте имейл от професор Росен? — пита господин Райт.

— Да. В събота сутринта, някъде около десет и петнадесет.

Бях на път към „Койота“, трябваше да съм на смяна за „късна закуска — ранен обяд“, новата идея на Бетина за през почивните дни.

— Забелязах, че е изпратен от личната му поща — продължавам, — а не от служебната, която беше използвал преди.

Господин Райт поглежда към разпечатка на имейла.

До: iPhone на Биатрис Хеминг

От: dlfredrosen@mac.com

Току-що се върнах от лекторската си обиколка в Щатите и видях имейла Ви. Както винаги по времето на подобни пътувания, не вземам мобилния си телефон със себе си. (Близките ми разполагат с номерата на хотелите, в които отсядам, в случай че им се наложи спешно да се свържат с мен.) Нелепо е да се твърди, че програмата ми може да бъде опасна за бебетата по какъвто и да било начин. Целият смисъл в разработеното от мен лечение е, че предлага безопасен начин на вкарване на здравия ген в тялото. Възможно най-безопасен.

От: iPhone на Биатрис Хеминг

До: dlfredrosen@mac.com

В такъв случай можете ли да обясните защо лекарят от „Света Анна“ е носел маска не само когато е израждал бебетата, но и когато е инжектирал гена?

От: dlfredrosen @ mac.com

До: iPhone на Биатрис Хеминг

Безспорно медицинският персонал трябва да носи предпазно облекло, когато изражда бебета, но тъй като това не е моята сфера на действие, ви предлагам, щом сте притеснена, да попитате някой лекар от родилно отделение.

Що се отнася до инжекцията, онзи, който я е слагал, очевидно изобщо не е разбирал същността на моята хромозома. Тя не носи абсолютно никакъв риск за разлика от всеки вирусен вектор. Така че няма нужда от подобни предпазни мерки. Може би са прекалено предпазливи просто по навик? Както и да е, на погребението на сестра ви обещах, че ще отговоря на всичките ви въпроси, така че специално ще проверя. Много се съмнявам обаче, че ще открия нещо.

Не знаех дали да му вярвам или не. Със сигурност нямах представа защо ми помага.

Инициативата на Бетина да слее в едно закуската и обяда се радваше на успех и към дванадесет часа „Койотът“ вече беше препълнен. Видях Уилям да си проправя път сред навалицата и да се опитва да привлече вниманието ми. Засмя се на нескритото ми удивление.

— Кресида, главната ни акушерка, ми каза, че работиш тук; надявам се, че нямаш нищо против.

Спомних си, че й бях дала координатите си в апартамента и в заведението, когато се бе нагърбила със задачата да търси картона ти.

Бетина ми се ухили и пое поръчката ми, за да мога да поговоря с Уилям. Бях объркана, че не се беше изненадала повечко от факта, че такъв красив мъж е дошъл да ме търси. Отидох до другия край на бара и той ме последва.