Розамънд Лъптън - Сестра

— Не успях да разбера кой е сложил инжекциите на Тес и на другите жени, документите им просто са изчезнали безследно. Съжалявам. Не трябваше да си предлагам услугите.

Но аз вече бях разбрала, че задачата е непосилна за него. След като никой не можа да разбере кой е бил с теб по време на раждането на Хавиер — събитие, което се беше проточило поне няколко часа, — то тогава за него би било невъзможно без наличието на каквито и да било документи да установи кой ти е сложил инжекцията, която би трябвало да е била бърза и рутинна процедура.

— Знаех, че ще се издъня — продължи Уилям. — За това поразпитах малко из клиниката по генетика. Някои хора там ми дължаха малки услуги. Това е за теб.

Подаде ми пакет с болнични бележки така, все едно бяха букет цветя.

— Твоите доказателства, Бий.

Видях, че бележките се отнасят до Мич.

— Майкъл Фланаган е партньорът на Кася Левски — каза Уилям и аз осъзнах колко малко бях му казала за връзката си с Кася. — Той не е носител на гена на кистозната фиброза.

Значи Мич все пак се беше подложил на теста — и очевидно не беше казал на Кася какви са резултатите от него. Допусках, че подобно на Емилио той също предполагаше — или предпочиташе да предполага, — че не той е баща на детето й. Представих си какво облекчение бе изпитал, когато бе видял резултатите си — те бяха неговият паспорт към свободата, който превръщаше Кася в най-обикновена лъжлива уличница. Чудех се дали наистина бе в състояние да повярва на подобна версия.

Заради мълчанието ми и пълната липса на ентусиазъм, Уилям си помисли, че не съм разбрала:

— И двамата родители трябва да са носители на гена, за да е болно бебето им. Този баща не е носител, така че няма начин детето му да е болно. Не знам какво става с тази експериментална програма, но очевидно нещо наистина, ама наистина, не е наред. Тези документи го потвърждават. — Той отново бе изтълкувал погрешно мълчанието ми: — Съжалявам. Трябваше да те изслушам внимателно, да те подкрепя още в самото начало. Но ти можеш да занесеш това в полицията, нали? Или искаш аз да го направя?

— Няма да помогне с нищо.

Той объркано ме погледна.

— Кася, бившата му партньорка, е от онзи тип жени, които хората преценяват погрешно. В полицията ще решат, че се е объркала или че е излъгала, че Майкъл Фланаган е баща на бебето й. Точно както постъпиха в случая с моята сестра.

— Не може да си сигурна.

Но аз бях, защото самата аз някога бях изпълнена с предразсъдъци по отношение на Кася. Знаех, че инспектор Хайнс ще я сметне за момиче, което спи с когото му падне; момиче, което лесно може да сгреши или излъже относно самоличността на бащата на детето.

Пейджърът на Уилям се обади — странен звук сред разговорите и дрънкането на чаши край бара.

— Съжалявам, но трябва да тръгвам.

Сетих се, че разполага само с двадесет минути, за да се добере до болницата:

— Ще стигнеш ли на време?

— Разбира се. Дошъл съм с колело.

Когато си тръгна, забелязах, че Бетина отново ми се усмихва широко. Отвърнах с усмивка. Защото въпреки че доказателствата, които ми беше донесъл Уилям, нямаше да свършат никаква работа, за пръв път бях получила подкрепление. За пръв път някой беше на моя страна.

Бетина ме изпрати у дома по-рано — може би като подарък за усмивката.

Щом се прибрах у дома, заварих Кася да търка кухненския под, застанала на колене.

— Какво правиш, за бога?

Тя вдигна запотеното си лице към мен:

— Казаха, че добре за бебето; взема правилна позиция.

Апартаментът ти бързо беше заприличал на нейния:

всичко светеше от чистота въпреки ръждата, петната и олющения балатум.

— Както и да е, казах им — продължи Кася. — Аз без това обичам чистене.

Беше ми разказала, че когато била дете, майка й трябвало да работи на смени в една фабрика. След училище Кася чистела и излъсквала всичко, за да може, когато майка й се приберяла у дома, всичко да блести в нейна чест. За Кася чистенето е дар.

Не бях й казала, че Мич не е носител на гена на кистозната фиброза. Също така още не бях й казала, че бебето на Хати беше умряло. Предната вечер си мислех, че я предпазвам, но сега се чудех дали не предавам вярата й в мен. Честно, не знаех кое от двете беше вярно.

— Ето — казах и й подадох билетите. — Имам нещо за теб.

Тя озадачено пое билетите.

— Не можах да си позволя да купя самолетни билети до Полша, затова взех билети за автобус; можем да тръгнем шест седмици след раждането на бебето. Има по един билет за всяка от нас, бебето ще пътува безплатно.