Том Кланси - Под обсада

— Не мога да повярвам на ушите си — подвикна Роджърс. — Все пак говорим за деца, които са взети за заложници!

— Колкото и да сме притеснени за делегатите и за дъщерята на Пол, за нещастие защитата на техния живот не влиза в нашите правомощия. Да спасим момичето е лукс, който не можем да си позволим — отсече Хърбърт.

— Лукс ли! — съвсем кипна Роджърс. — Господи, Боб! Говориш като дружинна ръководителка!

Хърбърт го изгледа на кръв.

— Покойната ми жена беше точно такава! Дружинна ръководителка!

Генералът сведе очи. Стори му се, че вентилаторите по тавана бръмчат много силно.

— И понеже отворихме дума за жена ми — продължи Хърбърт, — тя също стана жертва на терористи. Знам какво ти е, Майк. Знам, че място не можеш да си намериш от гняв. Знам и какво им е на Пол и Шарън. Знам обаче и че Лоуел е прав. Оперативният център може да наблюдава тази битка единствено иззад кулисите.

— И да не предприема нищо.

— Защо да не предприема нищо! Пак ще е добре, ако успеем да държим нападателите под наблюдение, ако оказваме тактическа помощ и морална подкрепа — възрази шефът на разузнаването.

— „Полезен е и който само си стои встрани и чака“ 1 1 Цитат от сонета „За слепотата“ на Джон Милтън. — Б.пр. — каза унило Роджърс.

— Понякога да — рече Хърбърт и потупа с длани страничните облегалки на инвалидната количка. — В противен случай нищо чудно да не стоиш, а да седиш като мен и да чакаш. Или още по-лошо.

Роджърс си погледна часовника. Лоуел Кофи бе изтъкнал непоклатими юридически доводи. А гафът, който Роджърс бе направил с жената на Хърбърт — Ивон, бе дал повод на шефа на разузнаването да се впусне в морализаторстване. Въпреки това обаче и Хърбърт, и юрисконсултът не бяха прави.

— Разполагам едва с четвърт час, ако искам да хвана самолета — рече тихо Роджърс. — Вече ти възложих управлението на Центъра, Боб. Ако си решил да ме спреш, сега е моментът да го направиш. — Той погледна Лиз Гордън. — А ти, Лиз, можеш да ме обявиш за душевно неуравновесен, да кажеш, че страдам от посттравматичен стрес и разстройство, каквото ти хрумне. Направите ли го, няма да го оспорвам. Но инак нямам намерение да стоя и да чакам. Не мога! То оставаше да мога, когато някаква си шайка убийци държи за заложници деца!

Хърбърт поклати бавно глава.

— Нещата не са само черно-бели, Майк.

— Това вече не е важно — отвърна Роджърс. — Ще ме спреш ли?

— Не — отвърна другият мъж. — Няма да те спра.

— А мога ли да попитам защо? — намеси се възмутен Кофи.

Шефът на разузнаването в Оперативния център въздъхна.

— Да, можеш. В ЦРУ го наричахме уважение.

Кофи го погледна недоумяващо.

— Ако някой шеф решеше да наруши правилата, се подчинявахме — поясни Хърбърт. — Единственото, което можехме да сторим, бе да внимаваме и да ги нарушаваме така, че да не ни изритат през вратата.

Кофи се облегна на стола.

— Такова нещо може да се очаква от коза ностра, но не и от законно избраните държавни органи на САЩ — тросна се той кисело.

— Ако ние, хората, бяхме чак толкова праведни, нямаше да има нужда от законно избрани държавни органи — възрази Хърбърт.

Роджърс погледна Лиз Гордън. И тя не беше особено щастлива.

— Е? — подкани генералът.

— Какво „е“? — отвърна Лиз. — Не съм съгласна с теорията за мълчанието, която ни изложи Боб, но и аз няма да те спра. Сега си припрян и нетърпелив, наумил си си да действаш, не изключвам и да искаш да си го излееш на някого заради всичко, което ти причиниха похитителите в долината Бекаа. Но не смятам, че си неуравновесен — най-малкото от гледна точка на психологията. За законите не знам.

Роджърс се извърна отново към Хърбърт.

— Ще се опиташ ли да ми уредиш да ползвам тайната квартира на ЦРУ?

Другият мъж кимна. Роджърс погледна Кофи.

— А ти, Лоуел, ще се свържеш ли с Комисията за разузнавателна дейност към Конгреса? Може би ще свикат извънредно заседание.

Кофи беше стиснал тънки устни и потропваше със старателно поддържани нокти по масата. Юрисконсултът може да беше всякакъв, но бе безупречен професионалист. Дръпна ръкава на сакото и си погледна часовника.

— Ще потърся сенатора Уорън на мобилния телефон — обеща той. — От всички членове на Комисията той ни подкрепя най-много. Но си е доста трудно да откриеш сенаторите и в работни дни, камо ли в края на седмицата, и то вечер.

— Разбрах — рече Роджърс. — Благодаря ти. И на теб, Боб.

— Винаги на твое разположение — каза Хърбърт.