Том Кланси: Под обсада

— И ако теглим чертата, какво се получава? — попита Худ.

— Получава се това, което ти сам каза — отвърна прессекретарката на Оперативния център. — Извеждат те на пожар от Ню Йорк. В Държавния департамент и в Белия дом още умуват какво да предприемат от тук нататък. Предполагам, че те връщат във Вашингтон, за да помогнеш да се намери изход от положението. Боб все пак взе предпазни мерки — звънна на полицията в Чеви Чейс и нареди къщата ти да се охранява. Полицаите вече са там. За всеки случай.

Худ й благодари, после събуди Александър, за да го приготви за път. Открай време беше пределно откровен с децата си и докато се обличаха, обясни на сина си какво точно се е случило предната вечер. Александър реши, че го взима на подбив, но после му повярва, видял полицаите от Нюйоркското управление, дошли да ги изведат от хотела. Шестимата офицери се държаха с Худ така, сякаш е един от тях, и го похвалиха за проявеното мъжество, сетне го изведоха заедно със сина му през сутерена в гаража, където ги чакаше ескорт от три полицейски автомобила. Александър беше в див възторг, прехласна се по изхода за рокзвезди повече, отколкото по каквото и да било друго в Ню Йорк.

Семейство Худ и другите родители с децата се качиха на самолета „Боинг 737“ на американските военновъздушни сили, който трябваше да ги откара във Вашингтон. През целия полет Шарън не каза почти нищо. Седеше до Харли, обронила глава върху рамото на майка си. Худ бе седнал от другата страна на пътеката и не сваляше очи от тях. И на Харли, и на повечето млади музикантки бяха дали леко успокоително, за да заспят. Но за разлика от другите момичета дъщерята на Худ се мяташе, викаше и стенеше насън. Баща й си даде сметка: най-трагичното вероятно бе, че не е успял да спести на детето си изживяното в оная проклета зала. Духом, макар и не телом клетото момиче все още беше там.

Самолетът се приземи на летището на военновъздушната база „Андрюс“, та военните да предпазят децата от излишното любопитство. Худ обаче знаеше, че това е само поводът. В базата се намираше и Оперативният център. След като кацнаха, той видя белия микробус на Центъра, който го чакаше край пистата. Забеляза през отворената странична врата на микробуса Лоуел Кофи и Боб Хърбърт.

Шарън ги видя едва след като заслиза по стълбичката. Худ им кимна. Те продължиха да чакат в микробуса.

Държавният департамент бе осигурил инвалидни колички, в случай че някой пожелае да се придвижи с тях, и автобус, който да откара родителите и децата по домовете. Един служител на департамента съобщи на родителите, че по-късно през деня ще си получат и колите.

Шарън и Худ помогнаха на Харли да седне на една от количките. Както приляга на истински мъж, Александър затика сестра си. Шарън се обърна към съпруга си.

— Няма да дойдеш с нас, нали? — попита тя глухо, с отчуждени очи.

— Повярвай, не знаех, че колегите ще бъдат тук — обясни й Худ и показа с палец назад към микробуса.

— Но не си изненадан.

— Не — призна си той. — Все пак убих човек на международна територия. Няма да ми се размине току-така. Но ти не се безпокой, няма страшно. Боб е уредил полицията да охранява денонощно къщата.

— Не съм се притеснила — възрази Шарън и понечи да тръгне след инвалидната количка.

Худ я хвана за ръката. Тя спря.

— Не го прави, Шарън.

— Какво да не правя? — попита жена му. — Да не си ходя у дома с децата ли?

— Не ми обръщай гръб — примоли се мъжът й.

— Не ти обръщам гръб, Пол — отвърна Шарън. — И аз като теб се опитвам да запазя спокойствие и да не се предавам. Онова, което ще решим през следващите няколко дена, ще окаже огромно влияние върху дъщеря ни. Искам да съм емоционално подготвена, за да мога да взимам решения.

— Не ти, а ние трябва да сме подготвени. Решенията засягат и двама ни — напомни Худ.

— Надявам се — рече Шарън. — Но ето че ти отново имаш две семейства. Нямам намерение и занапред да си пилея силите и да се опитвам да откопча същото време, което отделяш на работата си.

— Две семейства ли? — ахна Худ. — Не съм искал това да се случи, Шарън. Бях напуснал Оперативния център. Върнах се просто защото възникна този международен инцидент. Но няма да е по силите ми — по силите ни — да се справим сами.

Точно тогава при тях дойде служителят от Държавния департамент. Каза им, че всички вече са в автобуса и чакат. Шарън помоли Александър да избърза напред и обеща след малко да го настигне. Худ намигна на сина си и му заръча да наглежда сестра си. Момчето обеща да не я изпуска от око.