Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Излязохме навън и Нютон ми показа занемарена малка градина, опасана със стена и извиваща се около основите на Кулата със скъпоценностите.

— Може да отглеждате зеленчуци — добави Нютон. — Ако го сторите, убеден съм, че ще ми предложите да ги опитам. През лятото е много приятно да седите тук, ако не се страхувате от духове, макар че докато работите за мен, ще имате малко време за безделие и фантазии. Лично аз съм скептично настроен към появата на призраци, но мнозина, живели между стените на Тауър, твърдят, че са виждали духове. Мисля, че това се врели-некипели. Не е тайна обаче, че мнозина са умрели от насилствена смърт почти във всяка част на крепостта и това обяснява суеверията тук, тъй като подобни ужасяващи истории развихрят въображението на невежите хора. Говори се, че дори вашият предшественик е бил уплашен от призрак, но аз не мисля така. Смятам, че той беше близък с някои от фалшификаторите на монети и е избягал от страх да не го заловят и обесят. Изчезването му съвпадна с моето пристигане в Монетния двор и това засилва подозренията ми.

Новината, че съм имал предшественик, който е изчезнал, малко ме обезпокои. Реших да науча повече, защото бе налице вероятността новата ми длъжност да е по-рискована, отколкото предполагах.

— Как се казва? — попитах аз. — Не го ли потърсиха? Тъжно е да разбереш колко съмнителна е била репутацията на моя предшественик и колко малко може да се заложи на почтеността му. Надявам се, ако аз изчезна, да се изкажете по-ласкаво за мен.

— Загрижеността ви прави чест — призна Нютон. — Името му е Джордж Мейси. И мисля, че го търсиха.

— Но не може ли господин Мейси да бъде оплакан като жертва, а не заклеймяван като престъпник? Според вашите думи имате работа с отчаяни хора. Не е ли възможно да е бил убит?

— Възможно? Той изчезна преди шест месеца, докато аз тепърва се ориентирах в това странно място. Не мога да съставя хипотеза за такъв кратък период от време. За мен най-добрият и безопасен метод в философията е първо усърдно да се изследват фактите и техните основания и сетне да се гради хипотеза за обяснението на нещата. Не ме интересува какво може да се е случило и какво не. Разследването на мистерии и завързани въпроси по метода на анализа трябва да предхожда формулирането на предположение. Това е моят метод, господин Елис. Ако го знаете, ще познавате и нрава ми. Но вашите въпроси са уместни. Ще продължа да оценявам честността ви, защото не искам да ви направя свой двойник. Винаги говорете по същество. И се запознайте с моя научен метод, тъй като ще ви служи добре и ще се разбираме отлично.

— Ще изуча вас и вашия метод най-усърдно, сър — отвърнах аз.

— Е, какво мислите за къщата и градината?

— Много ми харесват, доктор, Нютон. Никога не ми и е провървявало на карти така, както сега, когато ме взехте на работа при вас.

Казах истината. Дотогава не бях живял сам. В школата за прависти делях стаите с друг човек, а докато учех в Оксфорд, живеех в колежа. За мен беше огромно удоволствие да затворя вратата на къщата след себе си и да остана сам, защото през целия си живот бях принуден да си търся място далеч от братя и сестри, студенти и колеги юристи, за да мога да чета или да мечтая. Но първата нощ, която прекарах в моята нова къща в Тауър, едва не стана и последната.

Легнах си рано и се зачетох в няколко доклада с предложения за поправка на закона за английските монети, написани от най-големите съвременни светила на науката, сред които доктор Нютон, сър Кристофър Рен, доктор Уолис 6 6 Джон Уолис (1616–1703) — английски математик и специалист по логика и граматика, един от основателите на Кралското дружество. — Б.пр. и господин Джон Лок. Бяха поръчани от Регентския съвет през 1695 година и Нютон изказа предположението, че ще ми дадат добра основа по различните въпроси около сеченето на нови пари. Докладите обаче не ме окуражиха да остана буден. Четивото беше скучно и след час-два сложих свещта на камината и дръпнах юргана над главата си, без изобщо да си спомня за суеверните фантазии, които по-рано ме бяха обзели.

Нямах представа колко време съм спал. Може да е било само половин час, а може би много повече, но се стреснах и се събудих, сякаш бях изскочил от гроба и бях възкръснал. Мигновено изпитах усещането, че не съм сам. Затаих дъх и се уверих, че тъмните сенки в спалнята ми са оживели от дишането на друг. Седнах в леглото и тялото ми се разтрепери от ударите на сърцето ми. Напрегнах слух в зловещата тишина, сякаш бях пророк Самуил. И постепенно успях да доловя някакъв звук, сякаш някой засмукваше въздух през цафара. Косата ми се изправи.