Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Добре, добре — нетърпеливо каза той. — По всяка вероятност ще се наложи да пишете бързо. Измамниците са обиграни разказвачи и те заливат с такова количество показания, че човек трябва да има три ръце. Но не бъдете тъй скромен, млади господине. Какво умеете да правите?

Замислих се какви други способности притежавам. И тъй като не можех да намеря думи и нямаше с какво още да се представя, започнах да правя гримаси, да клатя глава, да вдигам рамене и да се потя, сякаш бях в турска баня.

— Хайде, господине — настоя Нютон. — Не сте ли пронизвал някого с рапирата си?

— Да, сър — измънках аз, ядосан на брат си, че му е съобщил този неудобен факт, защото кой друг можеше да му го е казал?

— Отлично. — Той чукна веднъж по масата, сякаш отбелязваше резултат. — При това виждам, че имате точен мерник. — Съзирайки озадачеността ми, Нютон добави: — Онова на дясната ви ръка не е ли от изгаряне с барут?

— Да, сър. Имате право. Стрелям относително добре с късоцевна пушка и пистолет.

— Но съм убеден, че сте по-добър с пистолета.

— Брат ми ли ви го каза?

— Не, господин Елис, ръката ви. Късоцевната пушка би оставила белег на ръката и лицето ви, а пищовът само върху опакото на ръката, и това ме наведе на мисълта, че по-често използвате пищов.

— Хубав номер, сър. Надцакахте ме.

— Знам и други. Несъмнено ще се наложи да посетим много бордеи, където очевидната ви слабост към дамите би била предимство. Жените може да споделят с вас неща, които да откажат на моите стари уши. Надявам се, че влечението ви към тъмнокосата жена, с която неотдавна сте били, може да ни позволи да прибегнем до военни хитрости и да получим информация. Вероятно тя ви е донесла ейл 4 4 Питие, приготвено от малц, хмел и мая, подобно на бира, но с бърза ферментация. — Б.пр. с аромат на хвойна.

— И ако това не е Пам! — издадох се аз, изумен от думите му, защото наистина бях прегръщал девойка с тъмнокестеняви коси сутринта на закуска в местната пивница. — Как разбрахте, че е тъмнокоса? И че съм пил ейл с хвойна?

— От дългия тъмен косъм, който украсява хубавата ви сърмена жилетка — обясни Нютон. — Косъмът показва цвета на косите й, така както думите ви издават, че сте запознат с играта на карти. И това ще ни потрябва. А също и човек, който обича да си пийва. Ако не греша, маншетите ви са изцапани с червено вино. Снощи несъмнено сте пили доста и затова сутринта ви е било малко лошо и сте се нуждаели от хвойнов ейл, за да се съвземете. Острият мирис на ейл в дъха ви не може да се сбърка с нищо друго.

Чух се да ахвам от изумление, че толкова много неща са очевидни за него, сякаш вижда какво става в съзнанието ми и чете мислите ми.

— Изкарахте ме развратник и пияница, достоен за бесилото — възразих аз. — Не знам какво да кажа. Дълбоко съм наскърбен.

— Моля ви, господин Елис, не го приемайте толкова навътре. Двамата с вас ще имаме взимане-даване с изметта на града. Работата в Монетния двор изисква да имам служител, който познава Лондон. И тъй като случаят е такъв, за да не ви измъчвам повече, длъжността е ваша, стига да я искате. Заплатата не е голяма. Само шестдесет фунта годишно като начало. Това не ми се нрави, защото признавам, много се опасявам, че подходящият човек няма да пожелае да работи за толкова пари и ще се посрамя, тъй като няма да смогна да изпълнявам задълженията си поради липса на помощник, от какъвто отчаяно се нуждая. Реших да предложа на моя служител къщата на Пазителя на Монетния двор в Тауър, заедно с всички привилегии, свързани с живота там.

— Много щедро от ваша страна, сър — рекох аз и се ухилих като идиот.

Това беше повече, отколкото очаквах. Откакто бях напуснал Грейс Ин, живеех на квартира на Кинг Стрийт, Уестминстър, но кварталът беше бедняшки и сърцето ми радостно подскочи при мисълта, че ще се разполагам в цяла къща, още повече на територията на Лондонската крепост, защото там човек можеше да не плаща наем.

— Откакто през април дойдох в Монетния двор, живях там, преди да се преместя на Джърмин Стрийт през август. Истината е, че в Монетния двор е много шумно. Въртящите се преси работят денонощно и след спокойствието и тишината в Кембридж не издържах на врявата. Вие обаче сте млад и от личен опит знам, че младите имат по-голяма поносимост към шума, отколкото старите. Освен това очаквам през декември племенницата ми да дойде да живее при мен, а Монетният двор е мръсно и нездравословно място, пълно с грубияни, и въздухът е толкова зловонен, че съм твърдо решен да не живея там. Какво ще кажете, господине? Къщата е малка и хубава. Има и градина.