Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Разбира се, след пожара идва възстановяването. Великите проекти на сър Кристофър Рен 1 1 Сър Кристофър Рен (1632–1723) — английски архитект, мислител и астроном, построил катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон и създал проект за реконструкция на Лондон след пожара през 1666 г. — Б.пр. . Катедралата „Сейнт Пол“. Да, вярно е, и аз имам проекти. Фактът, че съм бивш полковник, може да накара някого да помисли, че нещо се е издигнало от пепелта на предишния ми живот. Възстановяването обаче беше трудно. И не напълно успешно. Понякога си мисля, че щеше да е по-добре, и аз да бях умрял след разрива като цар Приам, убит от Ахиловия син Неоптолем сред горящите развалини на Троя.

Доктор Кларк не се славеше като търпелив човек, за да му разкажа всички тези неща. Несъмнено все още беше склонен да вярва, че доктор Нютон даваше зрение на слепците. Но всеки войник ще ви каже, че понякога не е добре да виждаш твърде много. И най-смелият може да се стресне при вида на врага. Можеше ли цар Леонид със своите триста спартанци да задържи Термопилите цели два дни, ако хората му бяха видели всичките воини на персийската армия отвъд прохода? Не, в някои случаи е по-добре да си сляп.

Кларк каза, че Нютон ни е дал златното кълбо, с което да си проправяме път в Божия лабиринт. Отначало и аз възприемах така работата му. Само че създателят на лабиринта го бе построил другояче. Лабиринтът е безкраен и на някой кръстопът стигаш до ужасяващото откритие, че всъщност няма създател. Аз обаче повече харесвам метафората с бездната или пъкъла, в който по силата на устройството на света, падащите тела, математиката и хронологията Нютон ни спуска с въже, и това положение е по-рисковано, защото земното притегляне върши невидимата си работа.

Невидима работа… Нютон знаеше всичко по този въпрос. Неговата теория за гравитацията, разбира се. Интересът му към алхимията, например. И шифрите. Можех да разкажа на Кларк такава история за кодове, шифри и тайни, че перуката му щеше да запуши. Но доктор Кларк нямаше търпението да изслуша подобно изложение, защото е трудно за разбиране и заплетено, пък и аз съм войник и не умея много да разказвам. Нещо повече, липсва ми опит, тъй като досега тези неща не съм ги разказвал никому. Нютон ме закле да мълча относно тъмната материя, както самият той се изрази. Сега обаче, когато този велик човек е мъртъв, не виждам причина да не я разкажа на някого. Но на кого? И откъде да започна? Опасявам се, че съм твърде скован, за да обладавам безпристрастното красноречие и убедителния, ясен исторически стил, който би задържал за дълго вниманието на слушателя. Това е недостатък, присъщ на англичаните. Ние се изразяваме твърде безлично и не умеем особено да разказваме. Трябва да призная, че съм забравил много неща. Трудно ми е да запомням всичко. Изминаха повече от тридесет години и много аспекти в историята са избледнели в паметта ми. Но вероятно не притежавам необходимите способности, защото не смятам, че съм интересен, особено в сравнение с Нютон. Как бих могъл дори да си помисля, че мога да разбера човек като него! Не съм писател. Мога да опиша по-добре някоя битка, отколкото подобна история. Бленъм, Ауденарде, Малплаке. Сражавал съм се във всички тези битки по време на войната за испанското наследство, 1701–1714 година. В моя живот няма много поезия. Нито красиви думи. Има най-вече оръжия, саби, куршуми и леки жени.

Но може би ще се опитам да се упражня наум да разкажа тази история, защото искам един ден всички да я знаят. И ако случайно съм скучен, ще си заповядам да престана и няма да се обидя. Не съм мислил, че разказвайки всичко случило се, може да се наложи и да го напиша. От друга страна обаче, има ли по-добър начин да усъвършенствам способностите си на разказвач, освен като напиша историята?

В четвъртък, 5 ноември 1696 година, повечето хора отидоха на църква, а аз — да се бия на Дуел.

По онова време Денят на „Барутния заговор“ беше причина протестантите да празнуват двойно. На този ден през 1605 година крал Джеймс I беше спасен от заговора на римокатолиците да взривят Парламента, а през 1688 година принц Орански, щатхалтерът на Нидерландия, дебаркира в Торбей, за да спаси английската църква от деспотичната ръка на друг Стюарт, краля католик Джеймс II. В Сити се изнасяха проповеди по случай Деня на „Барутния заговор“ и аз щях да направя добре, ако бях изслушал някоя от тях, защото размисълът за Божествено избавление можеше да ми помогне да насоча гнева си срещу папската тирания, вместо срещу човека, дръзнал да постави под съмнение честта ми. Кръвта ми обаче кипеше, а главата ми бе пълна с мисли за сражения. Двамата със секунданта ми отидохме в „Пивница на края на света“ в Найтсбридж, където закусихме с по един стек говеждо и чаша рейнско вино, и оттам — в Хайд Парк, за да се срещнем с противника ми господин Шейър, който вече ни чакаше.