Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Не съм гледал тази пиеса — признах аз. Можеше да добавя, че чичо й ми намира твърде много работа, за да ходя на театър. — Но гледах предишната, „Извинението на съпругите“.

— Не съм я гледала, но съм я чела. Кажете ми, господин Елис, съгласен ли сте, че рогоносците сами са си виновни?

— Не съм женен и ми е трудно да говоря за тези неща. Но мисля, че жената може да бъде предизвикана да сложи рога на мъжа си заради неговите недостатъци.

— И моето мнение е същото. Смятам обаче, че не трябва да се слагат рога на мъжа само защото е женен. Това би било скандално за която и да е жена.

— Да, така е.

Разговаряхме в същия дух още малко. Трудно ми беше да прогоня яркия спомен за проститутката в къщата на госпожа Марш. Девойката се казваше Дебора и с госпожица Бартън си приличаха като две капки вода. Този факт от време на време ме караше да онемея, защото имах усещането, че всеки момент госпожица Бартън ще съблече роклята и копринения си бродиран корсет, ще се качи на масата и ще започне да заема неприлични пози за мое развлечение.

Приказките й бяха твърде зрели и интелигентни за момиче на нейните години и някак противоречаха на младежката й красота и очевидна непринуденост. Тя дори ме попита за убийствата в Тауър, за които Нютон й беше разказал. Бързо ми стана ясно, че тя не е скромна и непорочна, за каквато той ми я бе представил. Говореше бързо и оживено и не след дълго останах с убеждението, че интелектът й почти се равнява на неговия. Също като чичо си, и госпожица Бартън изгаряше от желание да експериментира с живота. И може би дори повече, както скоро щях да установя. Но докато градината на съзнанието й беше оформена със същата симетрия и логика като на чичо й, много от посятото там тепърва щеше да расте и да узрява.

— Господин Елис, бих искала да седнете до мен.

Придърпах стола си до нея.

— Може да хванете ръката ми, ако искате — добави тя и аз го сторих.

— Госпожице Бартън, вие сте най-прекрасното създание, което очите ми са виждали — рекох аз, окуражен от близостта ни, и целунах ръката й.

— Скъпи Том, защо не ме целунете подобаващо?

— С удоволствие — отвърнах аз, наведох се към нея и целомъдрено я целунах по бузата.

— Целувате ме като чичо ми — укори ме тя. — Бихте ли ме целунали по устните?

— Ако позволите — отговорих аз и нежно целунах устните й с форма на розова пъпка, а след това й казах колко много я обичам.

Госпожица Бартън не отвърна на обяснението ми в любов, сякаш знаеше, че я обичам, и го прие като нещо, което заслужава. Тя се изказа за целувката с такъв юридически избор на думи, каквито би използвал адвокат в английски съд.

— Беше изключително поучителна и показателна. Кратка, но стимулираща. Може да го направите отново, ако желаете. Само че този път, моля ви, по-дълго.

Целунах я отново и тя въздъхна от удоволствие, облиза устните си, сякаш се наслаждаваше на вкуса, който бях оставил там, и се усмихна лъчезарно. Отвърнах на усмивката й, защото имах чувството, че съм в Рая. В Англия не беше необичайно младите жени да поемат водачеството в сексуалните игри, често с мълчаливото съгласие и одобрение на родителите си. Един-два пъти се бях натискал с момиче в присъствието на майка й и сестрите й. Но не очаквах, че ангелско създание като госпожица Бартън ще бъде тъй дръзко и прямо.

— Може да докоснете гърдите ми, ако искате — предложи тя. — Нека да седна на коленете ви, за да ви бъде по-удобно.

Госпожица Бартън стана, развърза панделките на корсета си, разголи гърдите си, които бяха по-големи, отколкото предполагах, и седна на коленете ми. Не се нуждаех от втора покана, затова нежно стиснах гърдите й и започнах да мачкам зърната. Това, изглежда, й достави огромно удоволствие. След малко тя стана и опасявайки се, че съм отишъл твърде далеч, аз попитах какво я безпокои.

— Това — сладострастно се усмихна госпожица Бартън и посочи непогрешимото доказателство, че преживяването беше доставило удоволствие и на мен. Тя коленичи, докосна пениса ми през бричовете и ме попита дали може да го види. — Виждала съм братята си, но когато бяха деца, и не съм виждала интимните части на мъж, готов за любов, така да се каже. Знам малко, от една книга, „Позите на Аретино“, която по-скоро повдига въпроси, отколкото дава отговори. Много бих искала да погледам Приап 47 47 Бог от древногръцката и римската митология, олицетворяващ мъжката полова потентност и физическата любов; фалос. — Б.пр. .

— Ами, ако доктор Нютон влезе?