Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Лорд Лукас се изсмя подигравателно, но капитан Морне, който беше ирландец, се стъписа от укора.

— Не съм казал нищо, което да ме постави на едно ниво с човек от тази категория — заяви той.

— А сега, господа, ако ме извините, имам работа — рече лорд Лукас.

Нютон обаче вече се беше поклонил и излизаше от заседателната зала. Капитан Морне и аз тръгнахме след него.

— Искрено съжалявам, че обидих джентълмена — извини се Морне и кимна към господаря ми, който вървеше пред нас. — Мисля, че той е много умен човек.

— Доктор Нютон знае неща, каквито мисля, че не е възможно някой да знае — отвърнах аз.

— Имам заповеди и трябва да изпълня дълга си. Не съм независим, за да разсъждавам самостоятелно, господин Елис. Убеден съм, че разбирате какво искам да кажа. — Той се завъртя на пета и тръгна към параклиса.

Настигнах Нютон и му преразказах краткия ни разговор.

— Лорд Лукас непрекъснато ми пречи във всичко — рече господарят ми. — Би се съюзил дори с французите, ако реши, че съм техен противник.

— Защо ви мрази толкова много?

— Той мрази всеки, отговарящ за делата на Монетния двор на Негово величество. Както вече ви казах, сеченето на нови монети изгони гарнизона от Монетния двор, макар че не го направих аз. Но издадох на всички служители документ, който ги защитава от комисията за принудително вербуване на войници и от упражняването на волности върху тях. Това сигурно не се е понравило на лорд Лукас. Скоро обаче ще го направим за смях, Елис. Бъдете сигурен. Ще намерим начин да го накараме да изглежда като пълен глупак.

Преди обяда отидох в Кралския съд, за да разпитам за господин Дефо, който бе взел къщата на Главния майстор в Тауър. Тъй като той щеше да живее сред нас в Монетния двор, господарят ми искаше да знае що за човек е господин Дефо. Научих, че приятелят на господин Нийл от време на време пише памфлети под името Даниел де Фо или Даниел де Фу, и е загубил огромната сума седемнадесет хиляди фунта, за което, преди да го видя в съда, е бил в затвора за длъжници „Флийт“. Преди да се разори, той е бил член на гилдията на търговците на месо, на съдебния състав на Корнхил и инвеститор в няколко неуспешни делови начинания. В момента беше член на управителния съвет на националната лотария, ръководена от Нийл, но притежаваше тухларница в Тилбъри и работеше като счетоводител в данъчната комисията и събираше данъци за стъкла и бутилки, макар и не за прозорци. Дефо все още имаше много пари, защото не обслужваше главния си дълг, и аз се запитах как му е позволено да излезе от затвора за длъжници и да работи за Нийл.

Разказах всичко това на Нютон, когато се срещнахме за обяд пред Йорк Билдинг близо до Странд, където живееше приятелят му от Кралското дружество господин Самуел Пийпс.

— Справили сте се добре — похвали ме Нютон. — Аз пък установих, че господин Дефо ме шпионира, защото съм убеден, че ме проследи дотук.

— Шпионин? — Огледах се инстинктивно, но не видях странния приятел на господин Нийл. — Сигурен ли сте, сър?

— Напълно. Забелязах го първо, когато слязох от каретата, за да оставя писмени показания на господин Тейлър в Темпъл. Той разговаряше с блудниците, които ходят там. После отидох в „Гърка“ и когато тръгвах за насам да се срещна с вас, го видях отново. Това не може да е случайно.

— Защо господин Нийл би искал да ви шпионира, господарю?

Нютон нетърпеливо поклати глава.

— Нийл е нищожество, но зад него стоят влиятелни хора, които може би искат да ме злепоставят. Лорд Годолфин и други тори, които мразят вигите като лорд Монтагю, вас и мен. Вероятно това би обяснило защо на господин Дефо е позволено да излезе от затвора за длъжници.

Нютон погледна нагоре към Йорк Билдинг — няколкото модерни къщи, построени на място, някога собственост на архиепископа на Йорк.

— Няма да е зле, ако господин Дефо не ни види да влизаме тук — каза той, — защото приятелят ми господин Пийпс също има врагове сред торите.

Влязохме в Новата борса наблизо и няколко минути се разхождахме напосоки по пътеките и галериите, докато Нютон се увери, че сме се изплъзнали от преследвачите.

Домакинът ни в Йорк Билдинг живееше в удобство и разкош. Той беше общителен и весел шестдесетгодишен човек, бивш председател на Кралското дружество и секретар на Адмиралтейството до възкачването на престола на крал Уилям. Харесах го мигновено, защото ме накара да се почувствам добре дошъл, сякаш се познавахме отдавна. Господин Пийпс живееше добре, но беше хубаво, че ме поканиха да окажа заслужена чест на трапезата му, защото домакинът ни яде и пи малко като господаря ми. Нютон обясни, че е измъчван от неприятности с камък в бъбреците, и трябва да се откаже от храната и особено от пиенето.