Филип Кер - Пазителят на монетния двор

И след това, с очевидно задоволство, той ми разказа колко са добре евреите в Англия.

— Ей богу, сър! — ядосах се аз, защото тогава мислех, че евреите са убили Христос. — Говорите за тях така, сякаш ги харесвате.

— Богът, когото почитаме и комуто се кланяме, е еврейски. И евреите са създали нашата църква. Може да научим много, изучавайки юдейската религия. Ето защо ще ви кажа, че не само харесвам евреите, но и им се възхищавам и ги уважавам. Когато станахте мой служител, Елис, вие ме помолихте винаги да поправям невежеството ви по някой въпрос и да ви показвам по нещо от света, така както аз го разбирам. Омразата на другите хора към евреите се основава на лъжа. По мое мнение в по-голямата си част съвременната християнска доктрина е лъжа и Светото писание е изопачено от противниците на Арий 24 24 Арий — християнски духовник от Александрия, починал през 336 г., основоположник на арианството. — Б.ред. на Никейския събор през IV век. Тогава са прокарали фалшивата доктрина на Атанасий 25 25 Атанасий (296–373) — християнски епископ на Александрия, противник на арианството. — Б.ред. , че Сина е тъждествен на Отца, макар че тази идея не е записана в Библията. Ако този погрешен възглед бъде отхвърлен, ще се види, че евреите не трябва да бъдат презирани.

— Но, сър — прошепнах аз от страх, че кочияшът може да ни чуе, — вие говорите против Светата троица и божествения произход на Исус Христос. Църквата смята това за ерес.

— За мен прекланянето пред Христос е ерес. Исус е бил само божественият посредник между Господ и човека и да го почитаме като Бог, е чисто идолопоклонничество. Исус е станал наследник на Господ не заради божествения си произход, а заради смъртта си, която му е заслужила правото да бъде почитан, така както уважаваме Мойсей, Соломон, Даниил и всички други еврейски пророци, но нищо повече.

Нютон имаше отлични познания по теология и аз знаех, че е обсъждал църковната доктрина с архиепископа на Кентърбъри. Бях шокиран обаче от онова, в което вярваше, или по-скоро не вярваше. Възгледите на Галилей, еретични в очите на Рим, бяха нищо в сравнение с тези на господаря ми, защото както римокатолицизмът, така и нютоновото арианство беше изрично изключено от Декларацията за веротърпимост от 1689 година, предлагаща свободно изповядване на всички религии. Дори евреите се радваха на повече религиозна свобода от арианите.

Изумлението ми беше смекчено от доверието на Нютон към мен. Стана ми ясно, че враговете му много биха се радвали, ако могат публично да го разобличат в ерес и да съсипят общественото му положение. Не можех да си представя, че на еретик като него може да бъде позволено да остане Лукаски професор в „Тринити“. Най-малко щеше да изгуби поста си в Монетния двор. Можеше да го сполети и по-тежка участ. Едва преди две години в Шотландия бяха обесили осемнадесетгодишен младеж, защото бе отрекъл Светата троица, въпреки че се беше отказал от думите си и се бе разкаял. Разбира се, единбургските духовници, като повечето шотландци, бяха най-върлите противници на антитроичността. Дори в Англия наказанията за разколнически изявления можеха да бъдат жестоки. Въпреки че ересите не се наказваха от английското обичайно право, езиците на тези, които богохулстваха, можеше да бъдат жигосани с нажежено желязо, а човекът налаган с камшик и завързан на позорния стълб. Ето защо, да ми бъде доверена такава сериозна тайна, беше потвърждение на доверието, което Нютон имаше в мен. Това ми достави огромно удоволствие, но признавам, че не предвидих как влиянието на еретичните му възгледи ще започне да въздейства върху християнското ми съзнание.

От Странд отново отидохме в „Уит“, където Нютон ми обясни, че възнамерява да притисне Скоч Робин и Джон Хънтър за информация. Попитах го защо не разпита Джон Бернингам и той ми обясни, че се надява госпожа Бернингам да убеди съпруга си. Веднага щом пристигнахме в „Нюгейт“, Нютон заповяда да доведат един след друг Скоч Робин и Джон Хънтър от отделението за осъдените на смърт. Скоч Робин беше слаб, червенокос човек с намръщено лице и голям колкото яйце на калугерица липом на мършавия врат. На мен ми приличаше на типичен престъпник и се запитах как изобщо са му разрешили да работи в Монетния двор.

— Мислихте ли върху онова, което ви казах снощи? — попита Нютон.

— Да — отвърна Скоч Робин и равнодушно преметна веригите на раменете си, така че ръцете му увиснаха като на човек, безразличен към съдбата си. — Но попитах и мисля, че имам малко повече време, отколкото ми казахте. Изглежда, няма да ме обесят в сряда.