Брайан Хейг - Игри за милиарди

Заради клиента си Мия даваше възможно най-малко интервюта. Изглеждаше абсолютно незаинтересована, суха и отегчителна. Новинарите се възхищаваха от физическата й красота, но беше очевидно, че не си струва да хабят за нея телевизионно време. Отговорите й бяха кратки и неособено информативни, така че медиите бързо загубиха интерес.

Джак живееше в уединение. Мия пускаше в ход оправданието, че клиентът й трябва да стои извън светлината на прожекторите поради юридически причини. Понеже го очаквали множество дела, трябвало да избягва всякакъв риск от компрометиране на доказателствата.

Обвиняемите вече бяха наели най-тежката адвокатска артилерия в страната. Големите юридически фирми от столицата просто обичаха Джак и обожаваха Мия. Такива подаръци се получаваха най-много веднъж на десетилетие. В близко бъдеще се очертаваше да имат много работа.

В края на третата седмица голям град в Калифорния беше изпепелен от развилнял се горски пожар. Щетите и кошмарните разкази за останалите без дом семейства изместиха от новините „Капитолгейт“, както лишената от въображение преса нарече скандала.

От време на време се прокрадваха нови истории как Марти О'Нийл опитал да избяга от затвора и го заловили в тоалетна в Ричмънд например, но публиката се отегчи и медиите изоставиха темата.

След триседмична оргия вестниците също се отегчиха от „Капитолгейт“. Оставиха нещата за известно време, тъй като множеството съдебни процеси обещаваха нови сензации.

Мич Уолтърс седеше на маса в клуб „Космос“ срещу Фил Джаксън, който сега беше негов адвокат.

Джаксън беше един от малцината щастливци, избегнали официалните обвинения, което до голяма степен се дължеше на собствената му юридическа настървеност. Когато започнаха първите арести, той организира бурна пресконференция, на която ръмжа пред камерите и заплашва със страховити съдебни дела, ако някой направи опит да го арестува или обвини. Да, наистина бил директор на фирмата, но също така бил и юридически съветник. Всякакво участие в провала с полимера било следствие на този факт. Всичките му разговори и контакти се били случили в тази връзка и следователно изцяло попадали под защитата на конфиденциалността в отношенията между клиент и адвокат.

След два дни Уолтърс го нае за свой защитник. Опита се да му откаже, но Уолтърс му предложи магически стимул — или да го отърве, или ще пропее и ще даде достатъчно информация, за да му гарантира място на бесилката до него самия. Джаксън плати гаранцията на Уолтърс, като даде и свои собствени пари.

Двамата обсъждаха делото на обяд с порция патица по пекински, варени аспержи и пържен див ориз, когато двойката се появи изневиделица. Джак държеше Мия за ръка. Те се приближиха до масата.

— Здрасти, Мич! Фил! — поздрави Джак и се усмихна широко, като че ли са се срещнали съвсем случайно и срещата им е прекрасно съвпадение.

Уолтърс пусна вилицата, погледна ги и почувства, че му се повдига. Помисли си дали да не стовари юмрук в лицето на Джак, или може би да го удуши с ръце. Познаваше го обаче и беше много вероятно някъде наблизо да има скрита камера. Щеше да си навлече още обвинения.

— Ти, жалко, гадно копеле! — изръмжа Уолтърс. — Ти съсипа живота ми!

— Разкарай се — махна презрително с ръка Джак. — Тук сме, за да говорим с Фил.

— За кого, по дяволите, се мислиш?

Джак погледна Джаксън и посочи изхода.

— Кажи му да се разкара. Трябва да поговорим.

Джаксън се замисли за момент, после кимна на Уолтърс.

— Направи каквото иска.

Уолтърс стана и за миг се поколеба дали да не каже на всички да вървят по дяволите. За нещастие Джаксън беше единствената му надежда да запази свободата си. Стисна зъби и тръгна към изхода.

Джак и Мия седнаха на масата.

— Имате ли микрофони? — попита Джаксън язвително.

— Днес не. Да отидем ли да вземем?

Джаксън се вгледа в лицата им и изведнъж си даде сметка за нещо, за което трябваше да се досети отдавна — Джак и Мия бяха любовници.

— Не е ли прекрасно! И как се запознахте вие, двамата? — попита той саркастично.

— Беше преди три години — отговори Мия изненадващо откровено. — Представлявахме фирма, която компанията на Джак искаше да изкупи. След края на сделката започнахме да излизаме заедно. Обичаме се, Джаксън. Не е ли прекрасно? Поради определени причини решихме да не вдигаме много шум.

— Защо? — попита Джаксън.

— Какво защо? Откъде се взех? Или защо решихме да не вдигаме шум?