Брайан Хейг - Игри за милиарди

Ако можеха да върнат времето назад само десет минути!

Изведнъж Джак се наведе към ухото на Мия и започна да й шепне нещо.

— Извинете ни за момент — каза тя, след което двамата отидоха в далечния край на залата и продължиха разговора си насаме.

Погледите продължаваха да са насочени към лицата им. Мия прошепна, или по-скоро изсъска, нещо на Джак. Той се наведе към нея и продължи да й шепне разпалено и това продължи известно време. Спорът, макар и нечут, очевидно беше оживен. В края на краищата Мия кимна мрачно и се отдръпна от Джак. Двамата се върнаха до масата и седнаха на местата си. Мия изглеждаше разстроена и й беше нужно сериозно усилие, за да се овладее.

— Колкото и да е странно, Джак е съгласен, че два милиарда са огромна сума.

— Слава богу, че поне някой проявява разум.

Тя хвърли на Джак укоризнен поглед, после отново се обърна към Ръдърфорд.

— Съгласен е на един милиард. Това е окончателното ни предложение. Някакви си жалки пет процента от това, което Капитол Груп щеше да отмъкне, ако не беше Джак.

— Пак е нелепо.

— Ако отидем в съда, ще говорим за два милиарда.

Сега беше техен ред да шепнат помежду си. Харпър и Ръдърфорд се оттеглиха в ъгъла.

— Какви са шансовете ни, ако се откажем и се явим в съда? — попита Харпър адвоката Ръдърфорд.

— Договорът си е договор — прошепна унило той.

Двамата с Харпър трябваше да признаят невероятно глупавата си постъпка, да твърдят, че не са знаели какво подписват, което щеше да е смешно оправдание от устата на опитен адвокат и служител на правоохранителните органи. После щяха да се надяват да им се падне съдия скъперник и съшита с бели конци присъда.

Два милиарда бяха толкова много пари, че би могло да се случи.

А какво би станало, ако приемеха един милиард, попита тя и двамата започнаха да предъвкват този вариант. Е, поне половината от сумата щеше да бъде възстановена от глобите, които щяха да бъдат наложени на Капитол Груп. Освен това щяха да подадат иск за 5,5 милиарда, които корпорацията вече бе получила. Подобни искове обикновено не успяваха да възстановят повече от половината платена сума, но ако записите бяха и наполовина толкова убедителни, колкото твърдяха Мия и Джак, чрез тях би трябвало да бъдат върнати значително повече пари. Три четвърти не беше немислима сума. Един милиард, който щеше да доведе до възстановяването на четири, може би дори пет милиарда долара. Погледната по този начин, сделката не изглеждаше лоша. А когато министърът на отбраната чуеше разговора, който водят Уолтърс и Белуедър по негов адрес, отбеляза Харпър, щеше да направи всичко възможно да ги тласне към фалит или много близо до това състояние.

Срещу един милиард щяха да купят записите, щяха да купят Джак, щяха да купят контрола над всичко това и щяха да възстановят милиарди.

Харпър не спомена позора, който щяха да си спестят. Не беше нужно. Ръдърфорд се върна до масата. Свали очилата си и известно време ги бърса с вратовръзката си.

— Добре — изпъшка той накрая. — Един милиард. Но няма да видите нито цент, докато не получим записите и не се уверим, че са точно онова, което твърдите.

Мия му се усмихна. Джак им благодари.

Грейвс се отпусна на стола си и безуспешно се опита да потисне напушилия го смях. Тези двамата наистина бяха изумителна двойка. Мия го беше предупредила само преди час, че размерът на възнаграждението ще го шокира. Колко, бе попитал той. Един милиард, бе предсказала тя.

В продължение на две седмици Капитол Груп беше в устата на целия град и единствената трайна тема на медиите. Политическите предавания по кабелните телевизии почти не споменаваха друго. Радиостанциите бълваха коментари. Всеки ден се извършваха нови арести, които подклаждаха огъня, който заплашваше да се превърне във вечен. Бяха обвинени трима конгресмени и двама сенатори, а също петнайсет души от персонала им, но и никой не вярваше, че ще се свърши само с това. Над сградата на Капитолия като гъста мъгла беше надвиснало тежко отчаяние. Още четирима конгресмени и двама сенатори обявиха, че се оттеглят след края на мандата си, което събуди подозрения, че са се споразумели, за да избегнат присъдите.

Клиповете, показващи как арестуват висши директори, се повтаряха безкрайно. Това беше любимият трик на федералните и те му се наслаждаваха при всяка възможност.

Особено голям хит беше Белуедър, най-вече в интернет, където ругатните, които изригваха от устата му, не бяха цензурирани. Мич Уолтърс далеч не беше толкова популярен с мизерните си седем милиона посещения. Той, който искаше да мине за закоравял тип, сега трепереше и криеше главата си с шлифер.