Брайан Хейг - Игри за милиарди

— И избяга — допълни Харпър за всички, които не бяха в течение със случилото се, но май нямаше такива. — Взе парите, нае голяма лодка и се е скрил някъде из Карибско море.

Джак бързо я поправи:

— Не е точно така.

— Тогава къде е?

— Не е и припарвал до Карибско море. Никога. Замина за Ню Мексико с жена си и се настаниха в красива мебелирана вила в Таос. Жената на Пери страда от морска болест. А той мрази слънцето, обича планините. Живеят под чужда самоличност, докато отмине бурята тук.

— О, стига вече! Един невинен човек няма от какво да се притеснява! — възрази Харпър и прониза Джак с укорителен поглед. Всичките тези увъртания и двусмислени приказки не й минаваха. Джак и неговият съучастник Пери Арван бяха извършили сериозни престъпления и сега се опитваха да се измъкнат. — Невинните хора не се крият зад чужди имена — добави тя и строго изгледа Джак над очилата си.

Той сякаш се забавляваше.

— Пропуснах да спомена нещо. Няколко седмици преди онази среща някой проникна в къщата ми. Докато бях във Вашингтон, където Капитол Груп ме хранеше, поеше и ухажваше, група наемни главорези влезли в къщата ми, тършували цели три часа и накрая оставили подаръци, преди да си тръгнат. Всичко е заснето с камера. Поставили микрофони в телефоните ми и два килограма и половина марихуана, с която по-късно да ме изнудват, в случай че се опитам да осуетя сделката.

Хората от другата страна на масата не скриха изненадата си. Вече не ставаше дума за обикновена измама. Добавяха се проникване с взлом, изнудване и бог знае още какво.

Джак сви рамене и продължи:

— Слава богу, моята частна охранителна фирма откри всичко. Можете да си представите изненадата ми. Обадих се на клиента си и го предупредих, че има вероятност телефоните и домът му да се подслушват.

Федералните агенти в края на масата се разсмяха. Джак ги погледна невинно и смехът им стана още по-гръмогласен. Известно време се чуваше само той. Вече знаеха историята в общи линии. Подробностите обаче бяха безценни. Просто не можеха да се сдържат.

— Искаш да кажеш, че Арван не се е обаждал на никакви частни инвеститори? — попита Харпър, когато смехът утихна.

— Казвам, че Пери може и да е обсъждал подобна възможност в най-общи линии, но и през ум не му е минавало да го направи.

— Но?

— Оставете всякакви „но“. Ако някой незаконно е подслушвал телефона му и поради това е бил заблуден, след което е извършил незаконен акт въз основа на тази информация, къде е престъплението на самия Пери?

Мия услужливо добави:

— Проучих законите, така че ще ви спестя усилието. Пери не е нарушил никакви закони. Абсолютно никакви.

— Но все пак е извършил измама.

— По какъв начин? — попита Джак, все още приятно усмихнат.

— Като е задържал окончателния доклад. Целенасочено е подвел Капитол Груп по отношение на полимера.

— Никой не го е питал за окончателния доклад. Не му беше дадена и възможност да го представи. Капитол Груп го принудиха да продаде фирмата си, изхвърлиха го на улицата и му забраниха да припарва до завода.

Постепенно всички присъстващи започваха да разбират каква фантастична история слушат. Освен това си дадоха сметка, че Джак е умно момче. Засега не беше признал никакъв грях, но определено се бе движил по ръба.

— Ето какво — продължи Джак, — Капитол Груп се хвърли в сделката повече или по-малко слепешката. — Разпери ръце и поклати глава, като че ли споменът го измъчваше. — Бяха толкова алчни и арогантни, че не направиха нито една сериозна проверка. Уволниха повечето работници, изритаха директорите и моментално пуснаха полимера в производство.

Мия добави:

— Пери отдели трийсет милиона от парите си, за да плати компенсации на работниците си, след като Капитол Груп не плати обещаните суми.

— А ти какво получи? — попита Харпър. Гледаше Джак.

— Аз бях съдружник с ограничена отговорност. Получих двайсет милиона в брой за това, че открих сделката, и двайсет и пет процента от собствеността във фирмата, която произвежда полимера. — Той размаха гордо един лист във въздуха и всички решиха, че това е договорът му с Капитол Груп.

— Чия идея бяха двайсет и петте процента? — попита главният инспектор.

— Моя — призна Джак без следа от смущение. — Настоях да получа голямо парче от тортата. И се борих здравата за него.

Никой не попита защо. Отговорът беше повече от ясен. Ролята на измамника е точно това — да изгради доверие у наивника. Като е настоявал да получи сериозно парче от собствеността, Джак всъщност ги бе убедил, че полимерът е сигурен продукт. Мисълта, че беше изиграл най-големите експерти на Капитол Груп, беше забавна, но никой не се засмя.