Александра Маринина - Мъжки игри

— Пак ли се криете? — чу зад гърба си гласа на Мелник.

Тя се обърна и направи приветлива физиономия. Господаря бе застанал до нея, държейки в ръцете си една голяма и една малка чаша.

— Хайде да пийнем заедно. Анастасия Павловна — каза той и й подаде по-голямата чаша. — Това е мартини. Предупредиха ме, че не пиете нищо друго.

Не й се пиеше, още по-малко пък с Господаря. Но не беше прилично да откаже. Настя взе чашата и въпросително погледна началника:

— За какво ще пием?

— За нас двамата.

— Тоест?

— За нас двамата — повтори Мелник с усмивка. — За плодотворното сътрудничество, на което аз — вашият нов началник, и вие — най-добрият аналитик на „Петровка“, бихме могли да се радваме занапред. Знам, че се ползвате със заслужен авторитет сред колегите си и от вашето отношение към мен зависи отношението и на всички останали. Ето защо помежду ни трябва да се установят добри отношения, изградени под знака на взаимното разбирателство. Именно затова сега ви моля да пиете с мен.

Какво пък, помисли си Настя, поне е откровен. С присъщия си мъжки шовинизъм той смята, че във всяка работа жената е най-слабото звено, затова я вижда в качеството на най-лесна плячка. Като прикотка в своя лагер първо нея, а после се заеме с другите служители — меки и сговорчиви по характер, той постепенно ще превърне количеството в качество, тоест като привлече на своя страна болшинството, бързо ще се справи и с малцинството.

Тя повдигна леко чашата и пийна от мартинито, без да се чукне с началника. Не би било зле и да се усмихне, но нямаше настроение за това… Господаря гаврътна чашката си на един дъх.

— Защо така пиете, без да се чукате, като на помен? — пошегува се той.

— Извинете, не съм много наясно с тези правила — сдържано отговори Настя.

Мелник остави чашката до мивката и отвори фурничката на печката. Слабата миризма на печено месо веднага се засили и се разля из цялата кухня.

— Мисля, че е готово — каза той. — Ще повикаме ли Надежда Андреевна или сами ще се справим?

— Аз ще направя всичко.

— Ще ви помогна — с готовност отвърна Господаря и свали от кукичката ръкавиците от дебело сукно. — Жена с такива ръце не бива да мъкне тежки тави. Между другото исках да ви го кажа още сутринта, но все не намирах подходящ момент: имате невероятно красиви ръце, Анастасия Павловна.

Настя изненадано погледна началника, после насочи поглед към ръцете си.

— Вие какво, ухажвате ли ме? — попита тя.

— Защо се учудвате? Нима другите мъже не ви ухажват?

Настя раздразнено си помисли, че Господаря прибягва до стари евтини похвати, а тя няма опит, не е свикнала с такива ситуации. Наистина рядко някой я ухажваше — какво ти рядко, почти никога. Вярно, мъжете проявяваха и специално внимание към нея, но това обикновено винаги беше свързано с работата, с делата, с които тя се занимаваше. Веднъж й подариха огромен букет рози, но беше ги изпратил представител на мафията, за да я придума да помогне за разкриването на тежко престъпление. Друг път й изпратиха направо вкъщи букет гладиоли в голяма кристална ваза, но и това беше работа на мафията, само че на друга групировка, която пък, напротив, искаше да я накара да се откаже от разследването. Няколко пъти я бяха канили на ресторант, понякога тя бе приемала поканите, понякога бе отказвала, но и това беше свързано с необходимостта да се срещне или да си поприказва с нужни за работата й хора. И комплиментите, които Настя чуваше, най-често бяха отправени не от искрени нейни почитатели (каквито всъщност никога не бе имала), а от заинтересовани хора, които искаха да я предразположат.

— Не — каза тя спокойно, но все пак, без да успее да скрие раздразнението си, — мъжете не ме ухажват. Сигурно им е известно, че имам съпруг, с когото няма начин да се конкурират, така че не се и опитват.

— Така значи? — Господаря придърпа една табуретка и седна до Настя, съвсем близо. Толкова близо, че с коляното си докосваше бедрото й. — И колко е опасен съпругът ви? Да не е световен шампион по кикбокс?

— Владимир Борисович, нямам намерение да обсъждам с вас съпруга си. Ако ви е интересна формалната страна на въпроса, вземете от отдел „Кадри“ личното ми досие, там е написано всичко.

— А ако ме интересува неформалната страна?

— Неформалната страна обсъждам само с най-близките си хора. И ако обичате, господин началник, не ме гледайте така многозначително. Отдавна вече не съм във възрастта, когато такива погледи могат да направят впечатление на една жена.