Александра Маринина: Мъжки игри

Леонид Петрович примирително се усмихна и бръкна в джоба си за цигарите.

— Престани, дете — спокойно каза той. — Мелник не ти харесва — това си личи от километър, затова всичко те дразни. Толкова години работиш в мъжки колектив, а така и не си се научила да разбираш мъжките игри. Да, приятно му е да натиска копчета и да дава нареждания, които се изпълняват бързо. И какво лошо има в това? Да, и на мен ми беше приятно, че шефът ти толкова се старае заради мен — един началник на катедра. Ние сме мъже, имаме свой поглед към нещата, свои мерки. Глупаво е да ни осъждаш. И престани да се ежиш на началника си, това е непрофесионално. Владей се. Смяташ ли да си тръгваш вече?

— Още не. Рано е, имам маса работа за вършене.

— Е, ти решаваш, но можех да те закарам до метрото. Последно?

— Не, татко. — И Настя започна да се усмихва. — Благодаря ти. Ще поработя още. Освен това днес Житената питка дава прощален бал, всички се събираме у него.

— Не си забравила за събота, нали?

— Как може! — възмути се тя. — Льошка вече само твоите печени пилета сънува.

— Кога заминава?

— След една седмица.

— За три месеца ли?

— Малко по-малко. Ще се върне в края на март.

— Няма ли да се затъжиш много?

Настя учудено изгледа Леонид Петрович:

— Татко, та ти ме познаваш.

— Познавам те, познавам те — въздъхна Леонид Петрович.

— Самостоятелно същество си. Дори за майка ти не ти домъчня, когато тя живееше в чужбина. Добре, щом не искаш да пътуваш с мен, аз май ще тръгвам. В събота в пет, не забравяй.

Той целуна Настя, облече се и си тръгна.

Стана й тъжно. Ето че новият началник започна да си показва рогата. Вярно, приятно е, че се отнася към науката без пренебрежението, което отдавна се е превърнало в нещо обичайно. Как се разбърза да организира материала за катедрата по оперативноследствена дейност при едно от московските висши учебни заведения. Друг щеше да се намръщи като от лимон и да се опита по-бързо да се отърве от посетителя, а този — не. Добре де, времето ще покаже какво представлява този Владимир Борисович Мелник. Но при всяко положение Виктор Алексеевич беше по-добър. Гордеев си е Гордеев. Дори е неприлично да го сравнява човек с когото и да било.

Към осем вечерта пристигна Юра Коротков. По лицето му беше изписано недоумение. Петнайсетина минути той старателно излага пред Настя резултатите от днешните си издирвания относно биографиите на хората, загинали от ръката на неизвестния маниак-удушвач. Настя го слушаше внимателно, записваше си, отбелязваше си по нещо в изобретените от самата нея схеми. Засега нищо не се проясняваше. Нямаше признак, който да обединява всичките седмина потърпевши. Естествено — освен обстоятелството, че се бяха озовали в късна вечер в пуст вход.

Тя събра книжата от бюрото и стана.

— Засега нямаме за какво да се захванем, Юрик. Добре де, да вървим у Житената питка, може пък под влияние на алкохола нещо да ни хрумне.

Отоплението в колата работеше добре и въпреки жестокия студ навън, шофьорът и пътникът бяха без ръкавици и с разкопчани палта.

— Е, честит ти първи випуск! — каза пътникът, извърнат към шофьора. — Доколкото знам, минал е успешно. Как планирате да осъществите втория набор?

— В това отношение имаме проблеми, Виталий Аркадиевич. Моят заместник настоява за друг принцип при подбора на кадрите. Иска да сменим и системата на подготовка. Аз нямам аргументи, които биха ми позволили да не се съглася с него.

— Как да нямаш аргументи? — учуди се пътникът. — Успешната подготовка на първата група специалисти не е ли аргумент?

— За съжаление — не. Засега не е — уточни шофьорът. — Те само издържаха зрелостния си изпит, а как ще работят в полеви условия — това не се знае. Надявам се, че няма да има провали.

— А какво предлага твоят заместник?

— Зеленин е против подготвянето на хората в казармени условия. Смята, че така се нарушава процесът на социализация. Когато един човек е изваден от обществото, от нормалния живот в ежедневието, той престава да бъде адекватен. Аз не подкрепям тази позиция, но моят заместник дълги години се е занимавал с наука и ми е трудно да споря с него. Започва да привежда такива доводи, че… С една дума — исках да ви помоля да оповестите решението си по този въпрос.

— Че какво решение още ти е нужно? Ти си началникът. Ти си ръководителят. Не можеш ли да стегнеш юздите на заместника си? Какъв началник си иначе?

— Виталий Аркадиевич, не всичко е толкова просто. Зеленин има силна подкрепа във вашите среди. Спомнете си, че не аз го намерих, а вие ми го препоръчахте. Казахте ми, че Зеленин е кандидатура, издигната от вашия шеф. Ще ви бъда много признателен, ако съгласувате този въпрос с него.