Александра Маринина: Мъжки игри

Юра не сбърка. По коридора наистина крачеше някой и отново се спря до вратата. Натисна дръжката, после се чу настойчиво тропане.

— Анастасия Павловна, отворете, ако обичате.

Коротков завъртя отрицателно глава, но Настя решително стана, нарочно силно блъсна вратичката на касата и завъртя ключа на входната врата. На прага стоеше новият началник Владимир Борисович Мелник.

— Заключвате се от началството, а? — попита той, впрочем съвсем добродушно.

— От външни лица — кратко отвърна Настя. — Преглеждахме материалите от разработките. Нали знаете, във връзка с инструкцията за спазване режима на секретност…

— Да, да, разбира се — прекъсна я Мелник. — Извинете, че ви попречих. Но след като така и така ме пуснахте, нека си поговорим за вашата аналитична работа. Може ли да видя сведенията, които сте подготвяли за Гордеев?

Настя мълчаливо отвори касата и извади дебела папка с екземплярите от сведенията.

— Тук са материалите от последните две години. Ако ви трябват по-ранни сведения, ще ги извадя допълнително. Те са в друга папка.

— Засега не е нужно, благодаря ви. Като начало ще прегледам тези. Кажете ми приблизително колко душегубци са на свобода и се разхождат из Москва в момента?

— Приблизително триста.

— Ама защо така, а? Лошо, лошо — опита се да се пошегува началникът.

— Извинете. Толкова можем — сухо отвърна Настя.

Не беше в настроение за шеги, най-малко пък с Господаря (излизаше, че прякорът за новия шеф се бе родил още първия ден и имаше всички шансове успешно да се утвърди в редиците на служителите). Владимир Борисович обаче се прояви като човек деликатен и с достатъчно усет, така че не настоя разговорът да продължи в същия лековат тон.

— Разбирам, че ви е трудно да се разделите с Виктор Алексеевич — неочаквано топло изрече той — и известно време ще трябва да се примирявам с факта, че не ме приемате. Не се сърдя — и аз съм бил във вашето положение, и то неведнъж. Как мислите, ще бъде ли уместно да се присъединя към вас довечера? Виктор Алексеевич ме покани, но имам чувството, че ще бъда излишен там. От друга страна, не е красиво да пренебрегвам поканата. Какво ще ме посъветвате?

Настя не успя да скрие учудването си. Значи на Господаря не му било чуждо чувството за такт и мярка? Наистина Гордеев беше поканил всички довечера на нещо като изпращане. Сега излизаше, че и Мелник е поканен. От гледна точка на тактиката за навлизане в длъжността това е добър ход: Мелник ще има възможност веднага да се запознае с всички нови служители. И същевременно е опасно от гледна точка на изграждането на йерархията в отношенията: не е хубаво новият началник още първия ден да пие с подчинените си. Току-виж, стигнало се до фамилиарност. Виктор Алексеевич бе подложил своя приемник на простичък изпит. Ако приемеш поканата и решиш да участваш в съвместен с подчинените ти купон с пиене и се отпуснеш повечко — значи си глупак и търсиш лесните пътища. Не я ли приемеш — значи си благоразумен, но страхлив. Ако все пак отидеш и пийнеш заедно с всички, но успееш да запазиш дистанция — значи те бива. Мелник, изглежда, не беше сигурен в силите си и търсеше морална подкрепа у двамата случайно попаднали му служители.

— Не е хубаво да пренебрегвате поканата, тук сте прав — със зле прикрито злорадство каза Коротков. — Още повече че хората може да си помислят, че не ви бива да пиете и не ставате за компания — тогава акциите ви веднага ще паднат. Виктор Алексеевич ви дава шанс да се изявите и да завоювате нашето уважение.

— Ами добре тогава — усмихна се Господаря, — щом така поставяте въпроса, разбира се, че ще дойда. Исках да бъда тактичен. Разбирам, че за вас съм чужд човек, когото не ви се иска да виждате в тесен кръг, но щом вместо топло сбогуване с бившия ви началник смятате да ме подложите на проверка, тогава нямам право да откажа. Сутринта всички получихте задачите си, така че моля в шест часа да дойдете при мен и да докладвате: какво е свършено, какво не е свършено и защо. Всичко хубаво.

Настя и Коротков се втренчиха слисано в затворилата се след него врата.

— Охо-о! — проточи най-сетне Юра. — Момче с характер.

— Така си е. Интересно дали докладването вечер ще бъде в репертоара му през целия сезон или само днес — в чест на премиерата?

— Ще видим. Добре, Ася, аз хуквам по задачите, наистина имам страшно много работа. На теб дължа ли ти нещо?

— Обеща ми сведения за това къде са работили през последните пет години всички потърпевши, намерени удушени. Тъй като официално с това трябва да се занимават Селуянов и Мишаня, а не ти, ще ти се реванширам с каквото пожелаеш.