Александра Маринина: Мъжки игри

— Добре, ще поговоря по въпроса. Но на тебе искам да ти кажа: не е работа това — началник да се страхува от заместника си. Нормално е обратното. Спри на ъгъла, по-нататък ще се разходя пеша.

Виталий Аркадиевич с усилие измъкна едрото си тяло от колата и без да се оглежда, тръгна към голямото здание на крайбрежната улица „Краснопресненская“. След двайсет минути вече седеше в кабинета си, облицован в дъбова ламперия.

— Ще прегледате ли пощата, Виталий Аркадиевич? — попита хубавичката секретарка.

— Остави я! — царствено кимна той. — И ми направи чай, нещо ми е студено. Обаждали ли са се от гаража относно колата?

— Обадиха се. Трябвало да заменят някаква част. Обещаха да стане до довечера.

— А, добре тогава — отново кимна той. — Защото вече ми е неудобно да затруднявам познатите си и да моля да ме возят насам-натам.

Секретарката излезе, а Виталий Аркадиевич помисли около минута и вдигна слушалката на телефона за пряка връзка.

— Василий Валерианович — произнесе официално, — ще разрешите ли да дойда при вас?

Всъщност Василий Валерианович беше за него просто Вася, но Виталий Аркадиевич знаеше навика на шефа си да включва интеркома. И ако в момента в кабинета на Вася имаше някой, не беше нужно той да научава за неформалните отношения между двамата служители от правителствения апарат.

Василий Валерианович — висок, слаб, с дълго сбръчкано лице и очила с тежки рамки — го посрещна с дежурна усмивка. Той се усмихваше винаги, дори когато беше ядосан и даже направо бесен. Усмивката му бе някак крива. Впрочем малко хора знаеха, че това е следствие от прекарания преди няколко години микроинсулт.

— Трябва да си поговорим за проекта — започна Виталий Аркадиевич, след като се настани в неудобния, прекалено корав за него фотьойл. — Първият етап приключи, време е да преминем към втория. И тук са възникнали някои проблеми.

— Проблеми от какъв характер?

— Стоянов трудно взаимодейства с твоето протеже Зеленин. Имат различни концептуални подходи към методите на реализация на проекта. Добре ще е да се премахнат разногласията, Вася, преди да са се изпокарали. Кажи: дължиш ли нещо на този Зеленин?

— Естествено — процеди през зъби Василий Валерианович. — Щях ли иначе да ти го препоръчам? За какви разногласия става дума? Пари ли не могат да си поделят или какво?

— Въпросът не е в парите, Вася. Получават еднакво. Работата е в подходите. На първия етап ние позволихме на Стоянов да реализира подхода, който ни предложи той. Сега Зеленин настоява подходът към комплектуването на екипа, както и методите на подготовка, да се променят. Стоянов… — Виталий Аркадиевич се запъна. Не му се искаше да си криви душата пред Василий — прекалено отдавна и добре се познаваха, за да си играят на котка и мишка. Но пък не искаше да оставя незащитен Стоянов — своето протеже.

— Е, та какво Стоянов? — нетърпеливо поиска да чуе продължението Василий.

— Имам впечатление — предпазливо започна Виталий Аркадиевич, — че Стоянов е съгласен със своя заместник. Разбираш ли? Дълбоко в душата си е съгласен. Признава, че Зеленин е прав. Но не може да го заяви гласно. Е, нали разбираш — мъжките игри. Не може човек да се съгласява със заместника си, който е в опозиция. Неправилно е от управленска гледна точка. Затова Стоянов иска да му наредят. Тогава ще може да запази достойнството си.

— Виж го ти! — каза Василий. — И кой ще си направи труда да издаде нареждане? Искаш аз да издам това нареждане, така ли?

— Че кой друг? Естествено ти, Зеленин е твой човек. Моята дума не означава нищо за него.

— Стоянов пък е твой човек — възрази Василий.

— Но проекта ръководиш ти. Той беше твоя идея, твоя рожба. И ти, Вася, трябва да вземеш решението какъв да бъде вторият набор. Дали да бъде такъв, какъвто предлага Зеленин, или какъвто предлага Стоянов.

Василий Валерианович, който до този момент се бе разхождал замислено из просторния кабинет, спря и приседна на края на дългата маса.

— Виталий, разбирам какво искаш. Страх те е да поемеш отговорност, защото не си професионалист в работата, която захванахме. Но и аз не съм компетентен в нея. Именно затова я възложихме на Стоянов и Зеленин, които добре я познават. Ние с теб не можем да преценим кой от тях е прав.

— Но също така нямаме право и да провалим втория набор — добави Виталий Аркадиевич.

— Именно — кимна Василий. — Ето защо трябва да вземем стратегическо решение. Имам предвид, че какъвто и да е вторият набор, ние не бива да правим уязвима самата идея за проекта. Не забравяй, че аз дадох тази идея, но парите за нея дават други хора. Няма ли финансиране — няма да има и проект. Зеленин не е просто мой човек. Той ми е препоръчан от хората, които финансират всичко. И ако Стоянов започне война срещу тях, това ще ни излезе солено.