Александра Маринина - Посмъртен образ

— Рафик, имаш една бутилка от мен, само да не объркаш нещо — примоли му се Селуянов.

Той знаеше, че Жирафа не обича прякора си и в отговорни моменти, когато трябваше да демонстрира уважение, се обръщаше към приятеля си по име.

— Че какво има да объркам тук, ама че го каза и ти! Намираме на нашата територия труп, някой си Татосов. Естествено търсим сред близкото му обкръжение. Нищо. Започваме да разширяваме кръга, нали знаеш? Вземаме по-широко и по-далечно обкръжение. Пак нищо. Човекът бил всеобщ любимец, женорята лудеели по него, макар че — ей богу! — абсолютно няма за какво. Грозничък, хилав… Но — лудеели, знам ли защо! Изобщо никой не продумва и една лоша дума за него. Е, какво да правим? Подхващаме следващия кръг — колегите от института. После съучениците. Разбра се, че съпругата на един от бившите му съученици навремето зарязала мъжа си и се събрала с този Татосов. Вярно, не останала дълго при него, доста бързо се разделили, пък и това се случило десетина години преди убийството, но както си му е редът, издирваме този съученик и го питаме: Къде, приятелю драги, си бил в този ден и час? Съученикът си има солидно алиби. Бях, вика, при любовницата си, можете да я попитате, тя ще потвърди. Отиваме при любовницата, тя казва: Да, цялата вечер беше при мен. Разбира се, ние питахме повече формално, беше ясно, че липсва мотив. Та това бе всичко.

— Как така всичко? — избухна Селуянов. — Ами Смулов? Той какво общо има?

— Защо крещиш бе? — обиди се Жирафа. — Я си пийни още малко. Тъкмо Смулов беше тоя съученик, дето жена му го зарязала. Ние не го и подозирахме насериозно. А и ти поразмърдай плешивата си глава — жена му го зарязала преди десет години, а след няколко месеца зарязала и този Татосов. Значи не са съперници, а може да се каже — другари по нещастие. Това — първо. Второ — все пак десет години има оттогава. И трето — когато си имаш такава лъскава любовница, каквато тогава имаше Смулов, ще забравиш и за ревност, и за всичко. Още повече пък ревност отпреди десет години.

— Да си спомняш случайно името на любовницата? — с надежда попита Николай.

— Не ме загалвиквай, Колянич! — изхъмка Жирафа. — И ние трева не пасем. Всички четохме това име по седмичните сводки напоследък. Вазнис, актрисата. Заради нея си дошъл чак тук, нали?

— Всъщност дойдох чак тук не толкова заради нея, колкото заради една незначителна и странна личност. Да ти говори нещо името Виктор Волошин?

— Не. Кой е?

— Човек, който се е познавал с Вазнис и който е бил убит ден-два след нейната гибел.

— Виж ти! — поклати глава Жирафа, очевидно обзет от съчувствие. — Лошо ти се пише. Я какво кълбо се е оплело! Та какво искаше да научиш из нашите далечни краища?

— Какво да е. И аз не знам. Може би да поговоря с някого, който добре е познавал Смулов?

— Едва ли може да стане. Още от случая с Татосов знам — приятелите от детството им са се пръснали из цяла Москва, нали знаеш, нашият район е стар, та всички сега са по новите комплекси. Кой минал през съд, кой се оженил, кой заменил старото жилище… Ами че те сега са по на около четирийсет, завършили са училище преди четвърт век. Какво интересно може да ти кажат? Вярно, тук живее майката на Смулов. Да ти дам ли адресчето?

— Дай го. А какво излезе — кой в крайна сметка е убил твоя Татосов?

— Знам ли! — Жирафа отново завъртя врат и страшно заприлича на милото тропическо животно.

— Висящо остана, така ли?

— Така. Ти защо изобщо не пиеш, Колян? Ливнах ти съвсем мъничко, а ти и него не допи.

— Пия си аз, Рафик — тъжно каза Селуянов. — Това е лошото я, че пия. Но само вечер и вкъщи. Денем гледам да не си позволявам. Че отпусна ли му края — няма да мога и да работя.

В картинката се подреждаха нови и нови подробности, но вместо яснота, получаваше се някаква бъркотия. Настя постоянно имаше чувството, че пелената всеки миг ще се разкъса, всяко нещо ще си намери мястото и истината ще се открои. Но мъглата все повече и повече се сгъстяваше, за да укрие солидно отговора на един толкова прост въпрос: защо му е потрябвало на режисьора Андрей Смулов да убива актрисата Алина Вазнис.

По стар навик Настя чертаеше схеми — така мислеше по-лесно. На 9 ноември 1993 година е бил убит някой си Михаил Татосов, който работел срещу жалка заплата като очен лекар в районна поликлиника. На 8 ноември, тоест един ден преди убийството на Татосов, Виктор Волошин се е качил на самолета и е отлетял за Красноярск. На 24 ноември служителите на милицията, които се занимавали с разкриването на убийството на Татосов, са разпитали неговия бивш съученик Андрей Смулов и са разбрали, че в деня на убийството Смулов е бил отначало на снимки, а после при любовницата си Алина Вазнис.