Александра Маринина - Посмъртен образ

Работната прожекция започнала в пет часа следобед, завършила в седем. След това Алина се сбогувала и си тръгнала. Очевидно си е отишла вкъщи, защото се намериха хора, които я търсили по телефона между двайсет и двайсет и три часа. През това време си е била вкъщи. Докато на прожекцията Вазнис била в прекрасно настроение, онези, които говорили с нея по телефона вечерта, забелязали, че била малко нервна. Явно не й било до приказки и гледала по възможност по-бързо да приключи разговора, като обяснявала това със силно главоболие и умора.

И тъй, ако нещо се е случило, то е било в интервала между пет и осем вечерта. Този интервал трябваше да бъде изследван най-подробно, до минутата и секундата. Но се разбра, че няма какво особено да се изследва. От пет до седем, а още по-точно — до седем без десет, Алина и Смулов са били в прожекционната зала и веднага след това тя се е качила в колата си и е тръгнала за вкъщи. Смулов е останал в „Сириус“ и до осем и половина заедно с Елена Албикова се е подготвял за снимките на следващия ден. Коротков не се захвана да изследва по-нататъшните придвижвания на режисьора, тъй като в осем и половина Алина вече била демонстрирала по телефона своята нервност и явна напрегнатост. Значи до този момент нещо се е случило. Но къде? По пътя й към къщи? Сега вече бе невъзможно да се установи това. Само Алина би могла да даде отговора. Оставаше да търсят в интервала между пет и седем часа. Но какво да търсят там, щом тя е седяла в прожекционната зала и е гледала заедно с всички материала, подготвен по време на външните снимки!

Коротков тежко въздъхна и тръгна да търси Стасов. След двайсет минути двамата седяха в залата, а механикът Володя се готвеше да им извърти поред лентите с дублите. Коротков си спомни, че Каменская го бе помолила да обърне особено внимание на онзи дубъл, който бе предизвикал такова вълнение, разговори и искрено възторжени похвали.

— Знам ли, Юрик — замислено бе казала тя, — възможно е Вазнис да не е толкова велика актриса. Просто нещо ужасно я е уплашило. Разбираш ли? Уплашила се е в действителност, а не по сценарий. Оттук и това внезапно пребледняване, и посивелите устни, и хлътналите очи. Вгледай се по-внимателно, може да забележиш нещо в кадъра.

Затова Юра помоли да започнат веднага с този дубъл. Лицето на актрисата го омагьоса — по него така отчетливо се изписваше нейният нарастващ ужас, че в този момент Коротков съвсем забрави за молбата на Настя и не гледаше нищо освен самата Алина. Екранът угасна и той едва тогава се сепна.

— Покажете това още веднъж, ако обичате — виновно помоли той.

— Нещо не ти хареса ли? — учуди се Стасов. — Защо искаш да го гледаш пак?

— Ами изобщо забравих какво трябваше да гледам! — ядосано отвърна Коротков. — Втренчих се в Алина и всички мисли изхвърчаха от главата ми.

Епизодът се завъртя отново. Този път той се стараеше да не гледа актрисата и внимателно оглеждаше всичко, което попадаше в кадъра.

— Стоп! — извика внезапно. — Ето го!

Уплашеният механик изскочи от своята кабинка:

— Какво стана?

— Нищо — вече по-спокойно отвърна Коротков. — Спирай машината, прожекцията приключи. И ми приготви макарата с тази лента — вземам я.

Володя сви рамене и се прибра в кабинката си.

— Е, какво има там? — попита изгарящият от нетърпение Стасов.

— Тя е видяла Волошин. Да можех да разбера защо толкова се е страхувала от него!

Майката на убития Виктор Волошин не можа да съобщи нищо ново. Николай най-много се интересуваше защо преди две години Виктор толкова набързо е заминал за Сибир, но тя не знаеше.

— Господи, та аз толкова се зарадвах, че замина! — говореше през сълзи жената. — Тук, в Москва, почти нищо не правеше. Едва завърши средно образование, не му се учеше, нямаше никаква професия. Хамалин, общ работник — това работа за мъж ли е според вас? Понякога и изобщо не работеше. Не мога, викаше, мамо, не мога да работя, главата ме боли. Какво да го правя — в чудо се видях! А тогава набързо си събра багажа — ще ида, вика, да печеля пари, да си уреждам живота. И аз се зарадвах, рекох си: дошъл му е умът в главата най-сетне. Точно по ноемврийските празници замина. В почивните дни се събрахме цялото семейство, дойде дъщеря ми с мъжа си и децата, поседяхме, изпратихме Витя.

— А когато се върна, какво каза? Обясни ли ви защо си е дошъл?

— Ами — нищо не обясни. Дойдох да ви видя, рече, затъжих се. Имаше си пари, през тия три месеца не ми поиска нито копейка, та си помислих, че там, в Сибир, е започнал да печели добре.