Ю Несбьо - Леопардът

— Изчезвай, Хуле — главният инспектор посочи с палец над рамото си. — Хайде, да те няма. По-бързичко.

— Ама… — подхвана Хари.

— Достатъчно — Белман се усмихна широко. — Арестуван си, Хуле.

— Какво?

— Отправихме ти три предупреждения да напуснеш местопрестъплението и ти не се подчини. Ръцете на гърба!

— Я чакай малко! — процеди Хари, у когото се прокрадваше усещането, че все повече заприличва на безкрайно предвидим лабораторен плъх. — Искам само да…

Бернтсен, по прякор Бийвъс, дръпна ръката му и цигарата падна от устата му върху мократа земя. Хари се наведе да я вдигне, но Юси го ритна в гърба и го повали по корем. Хари си удари челото и усети в устата си вкус на пръст и жлъчка. А в ухото му прозвуча гласът на Белман:

— Оказваш съпротива при арест, Хуле. Помолих те да сложиш ръце на гърба си, нали? Казах ти да ги сложиш ето тук…

И Белман отпусна ръка върху задника на Хари. Хари задиша тежко през носа, без да мърда, защото знаеше точно какво цели Белман: да го предизвика да извърши насилие срещу служител на реда. И то пред двама свидетели. Параграф 127. Наказание: лишаване от свобода до пет години. И край. И макар да осъзнаваше съвсем ясно намеренията на Белман, Хари предчувстваше, че онзи ще си постигне целта. Затова се съсредоточи върху друго, престана да чува грухтящия смях на Бийвъс и да усеща одеколона на Белман. Стараеше се да мисли само за нея. За Ракел. Сложи ръце на гърба си върху ръката на Белман и завъртя глава настрани. Вятърът бе разнесъл мъглата над тях и Хари виждаше белия строен трамплин върху фона на сивото небе. От издадената платформа на върха се развяваше нещо като въже.

Белезниците щракнаха меко около китките му.

Застанал на паркинга до улица "Миделтхюн", Белман гледаше как автомобилът е арестанта се отдалечава. Вятърът внимателно подръпваше шлифера му.

Дежурният в ареста четеше вестник. Вдигна глава, когато тримата мъже застанаха пред гишето.

— Здрасти, Type — поздрави Хари. — да ти се намира стая за непушачи с хубаво изложение?

— Здрасти, Хари. Отдавна не сме се виждали. — Мъжът извади ключ от шкафа зад гърба си и го подаде на Хари. — Давам ти младоженския апартамент.

Type остана силно изненадан, защото Бийвъс се наведе напред, дръпна рязко ключа от ръката му и процеди:

— Този път арестантът е Хуле, старче.

Хари погледна Type със съжаление, докато ръцете на Юси вадеха ключовете и портфейла от джобовете му.

— Най-добре се обади на Гюнар Хаген, Type. Той…

Юси дръпна веригата на белезниците и гривните им се впиха в китките на Хари. Двамата мъже го повлякоха по коридора. Заключиха го в килия с размери два и половина на метър и половина, Юси отиде да разпише документите, а Бийвъс остана пред решетките, загледан в Хари. Явно искаше да го пита нещо. Помълча и най-сетне процеди с глас, накипял от затаен гняв:

— Какво е чувството след като си бил суперченге, заловил си двама серийни убийци и са те давали по телевизията, изведнъж да се озовеш зад решетките?

— Защо си насъбрал толкова гняв, Бийвъс? — попита тихо Хари и затвори очи.

Тялото му се клатеше като след продължително плаване с кораб.

— Не съм разгневен, просто побеснявам, когато си имам работа с анархици, застреляли добри ченгета.

— Направи три грешки в рамките на едно изречение — отбеляза Хари и легна върху нара. — Първо, не се казва "анархици", а "анархисти", второ, старши инспектор Валер не се вписваше в категорията "добри ченгета" и трето, не съм го застрелял, а му отрязах ръката. От рамото. Хари показа, за да онагледи думите си.

Бийвъс зяпна, но от устата му не излезе нито звук. Хари отново затвори очи.

След два часа в арестантската килия Хари отвори очи. Пред вратата Гюнар Хаген се мъчеше да отключи.

— Извинявай, Хари, бях на заседание.

— Няма нищо, шефе, тъкмо дремнах — Хари се протегна. — Свободен ли съм?

— Говорих със служебния адвокат и той ме увери, че те пускат. Арестът е временна мярка, а не затвор. Доколкото разбрах, двама от КРИПОС те довели тук. Какво се случи?

— Надявам се ти да ми обясниш.

— Аз?

— Откакто кацнах в Осло, от КРИПОС не ме изпускат от очи.

— От КРИПОС ли?

Хари се надигна и прокара пръсти през сплъстената си коса.

— Следваха ме до Държавната болница, а после си измислиха причина да ме арестуват. Какво става, шефе?

Хаген повдигна брадичка и подръпна кожата на гърлото си.

— По дяволите, трябваше да го предвидя.