Ю Несбьо - Червеношийката

Свере Улсен взе момчето и момичето за двама гладни младежи, минавали наоколо и открили тази пицария. Скоростта, с която се хранеха, показваше, че са разбрали каква е клиентелата и искат да се махнат възможно най-бързо оттук. До прозореца седеше възрастен мъж с шапка и палто. Най-вероятно алкохолик, макар че дрехите сочеха друго. Но така изглеждат през първите дни много от хората, облечени от Армията на спасението в „Елевейтър“ 23 23 Първият магазин на Армията на спасението в Норвегия. — Б.пр. — в хубави, качествени палта втора употреба и костюми, просто леко демоде. Докато го оглеждаше, старецът вдигна глава и го удостои с поглед. Не беше пияница. Имаше искрящо сини очи и Свере механично отмести поглед. Ама че зловещо гледаше този старец!

Свере се съсредоточи върху половинлитровата си бира. Време е да припечели малко пари. Да остави косата си да порасне, за да покрие татуировката на тила му, да си облече риза с дълги ръкави и да започне търсенето. Има достатъчно професии. За смотаняци. Приятните, добре платени професии вече са заети от чернилките. От педалите, езичниците и чернилките.

— Може ли да седна при вас?

Свере вдигна глава. Въпроса зададе старецът, надвесил се над него. Свере даже не забеляза, че се е приближил.

— Това е моята маса — отвърна враждебно Свере.

— Искам само малко да си поговорим — старецът остави един вестник на масата между тях и седна на стола срещу Свере. Свере го гледаше бдително.

— Успокой се, аз съм един от вас — каза старецът.

— От кои нас?

— От вас, които идвате тук всеки ден. От националсоциалистите.

— Така ли?

Свере навлажни устни и приближи чашата до устата си. Старецът седеше неподвижно и го наблюдаваше. Беше спокоен, сякаш разполагаше с цялото време на света. Сигурно е така, та той имаше седемдесет години. Поне. Възможно ли е да е един от ветераните в „Сорн 88“ 24 24 По-старото име на Норвежкото националсоциалистическо движение. — Б.пр. ? Един от боязливите босове, които само дърпат конците и за които Свере само бе чувал, но не бе виждал?

— Имам нужда от услуга — старецът говореше тихо.

— Така ли? — Свере видимо смекчи пренебрежителното си отношение. Човек никога не знае.

— Оръжия — прошепна възрастният мъж.

— Какво за тях?

— Трябва ми оръжие. Можеш ли да ми помогнеш?

— И защо да го правя?

— Погледни във вестника. На страница двадесет и осем.

Свере придърпа вестника и го прелисти, без да изпуска стареца от очи. На страница двадесет и осем имаше статия за неонацистите в Испания. От Йосинга Евен Юл, не, благодаря. Голямата черно-бяла снимка на млад мъж, който държи портрет на генералисимо Франко, бе наполовина закрита от хилядарка.

— Ако ми помогнеш… — подхвана старецът.

Свере вдигна рамене.

— … те чакат още девет хиляди.

— Така ли? — Свере отпи още една глътка. Огледа се наоколо в заведението. Младата двойка си бе тръгнала, но Хале, Грегершен и Квинсет все още седяха в ъгъла. А скоро щяха да пристигнат и другите и щеше да бъде невъзможно да проведе дискретен разговор. Десет хиляди крони.

— Какво оръжие?

— Пушка.

— Би трябвало да успея.

Старецът поклати глава.

— Марка „Мерклин“ 25 25 „Мерклин“ — немска компания за производство на играчки, главно електрически влакчета. — Б.пр. .

— „Мерклин“ ли?

Старецът кимна.

— Като влакчетата ли? — попита Свере.

В набръчканото лице под шапката се отвори цепнатина. Явно старецът се усмихваше.

— Ако не можеш да ми помогнеш, кажи сега. Задръж хилядарката и няма да го обсъждаме, а аз ще си тръгна и няма да се видим повече.

Свере усети кратък прилив на адреналин. Не ставаше въпрос за обичайните приказки за брадви, ловджийски пушки или някакви динамитни патрони, това си е сериозна работа. Този тип е сериозен.

Вратата се отвори. Свере погледна над рамото на стареца. Не влезе никое от момчетата, а алкохоликът с червения исландски пуловер. Ставаше досаден, като започнеше да проси бира, но иначе си е безобиден.

— Ще видя какво мога да направя — Свере посегна към хилядарката.

Не успя да разбере какво точно последва. Ръката на стареца се заби в неговата като ноктите на орел и я прикова към масата.

— Не за това попитах — гласът звучеше хладен и трошлив като парче лед.

Свере се опита да измъкне ръката си, но не успя. Не можеше да се освободи от хватката на някакъв дъртак!

— Попитах те дали можеш да ми помогнеш и искам отговор. Да или не? Ясен ли съм?