Александра Маринина - Аз умрях вчера

Юлия Николаевна винаги се стараеше да бъде добросъвестен данъкоплатец и не искаше да си има неприятности, затова лично ръководеше семейните финанси: строго следеше всички получавани от съпруга й хонорари, попълваше данъчната декларация и лично се грижеше да бъде представена навреме в данъчната служба в техния район. Искаше да спи спокойно. Като дъщеря на търговски служител от висок ранг бе прекарала твърде много неспокойни нощи в детството си. Машинациите на татенцето й в края на краищата завършиха плачевно и пътят му към затворническата килия бе прекъснат от въжената примка, която баща й непосредствено преди неминуемия си арест метна на шията си. Именно тогава четиринайсетгодишната Юлия си каза, че никога в живота си няма да допусне нещо, което да пречи на спокойното й съществуване. Знайно е, че човек не избира родителите си, своя живот обаче той гради сам.

Още щом мъжът й — Борис — се захвана с частна практика, Юлия Николаевна постави въпроса ребром:

— Или ще ми обещаеш, че ще живеем честно, или веднага те напускам и се развеждам с теб! — решително заяви тя. — Достатъчно страх съм брала като малка, когато родителите ми нощем скачаха при всяко шумолене. Повече няма да търпя такова нещо.

Струваше й се, че Борис Михайлович я е разбрал, във всеки случай не се бе наложило да се връщат към този разговор. Мъжът й не възрази, когато Юлия се зае да контролира финансите и отношенията им с данъчните органи и това й позволи да бъде сигурна, че той нищо не крие от нея. Но сега се питаше: нима все пак укрива част от доходите си и «завърта» тези пари в някакъв съмнителен бизнес? Ами ако не е просто съмнителен, а престъпен? И ето че съучастниците се саморазправят с Борис. Юлия Николаевна не можеше да намери никакво друго обяснение за уплахата и притеснението на мъжа си. Въпреки това, всичките й опити да си изясни ситуацията оставаха без резултат. В свободното от консултациите време Борис Михайлович дълго седеше в кабинета си и методично преглеждаше книгите и документите си, сякаш търсеше нещо, но на въпросите на съпругата си отговаряше някак мъгляво.

— Боря, хайде, кажи ми честно, какво ти откраднаха? — Всеки ден го питаше Юлия Николаевна.

— Нищо — разсеяно отговаряше Борис Михайлович. — Това е ужасното — нищо.

— Не ти вярвам. Щом нищо не е изчезнало, защо си толкова притеснен? И какво търсиш непрекъснато? Не можеш да намериш нещо и мислиш, че са откраднали именно него ли? — разпитваше тя.

— Абе нищо не търся! — избухваше мъжът й. — Остави ме на мира.

— Сигурно си имал пари, за които аз не съм знаела? Защо криеш от мен? Нали се бяхме разбрали, Борисе…

— Не съм имал никакви пари! Колко пъти трябва да ти повтарям едно и също! Не съм имал.

Юлия Николаевна обидено млъкваше и си отиваше в стаята, но не след дълго обидата отстъпваше под натиска на тревогата. Колко е просто, като помисли човек: вкъщи има пари, ако някой иска, може да ги намери, не е трудно, но те не са пипнати. И скъпоценности има, ала и те са непокътнати по местата си са. Какво тогава е привлякло крадците? Отговорът е очевиден: интересували са се със сигурност от много по-значителна сума, и то със съмнителен произход. Нещо повече — престъпниците са знаели, че тези пари са на друго място и къде именно е то. Какъв е изводът от това? Борис се занимава с някакви заплетени финансови дела тайно от жена си и в тези дела има, меко казано, добре информирани партньори, а грубо казано — престъпни съучастници. Само това липсваше в добре уредения и тих живот на Юлия Николаевна! Не й стигаше късането на нерви като ученичка, ами сега и заради глупостите на мъжа си трябва да се тресе от страх. От ясно по-ясно е, че съпругът й я мами.

Но това не беше най-лошото. Друг беше проблемът. Тогава, преди много години, Юлия беше още дете и каквото и да направеше баща й, тя не носеше отговорност. Сега нещата стояха другояче. Ако се окажеше, че Борис е прегрешил във финансовите си отношения с държавата, вината ще падне и върху нея. Кой ще повярва, че тя нищо не е знаела и в нищо не е участвала? Неслучайно народът е казал: мъжът и жената са като гърнето и похлупака. Ако се вдигне скандал, и тя, Юлия Николаевна Готовчиц, ще бъде омърсена! Тя, пламенният борец за данъчна дисциплина, тя, депутатката Готовчиц, журналистката, която се бе прославила с разобличенията на нечистоплътни политици. Тогава — сбогом на репутацията! Ама как Борис не го разбира? Хем толкова пъти му е говорила, молила го е, убеждавала го е…