Александра Маринина - Аз умрях вчера

Настя отдавна си беше отишла, а аз още седях в същото онова кафене на площад «Колхозний», където някога се бяхме срещнали с нея. Какво бе станало с живота ми? В какво се бе превърнал той?

Милиони долари. Какво да правя с тях? Сигурно мога да започна някакъв бизнес, но аз не разбирам от предприемачество. Не съм организатор, а журналист. Мога просто да живея с тези пари без грижи и притеснения. Просто да живея… Но как?

Казват, че ако се спре достъпът на кислород до мозъка дори само за три минути, тогава започват необратими изменения и човекът остана инвалид за цял живот. Ето че и с мен стана същото. Само няколко седмици бях жив мъртвец, но вече няма да оживея. Изгубих Вика, изгубих приятелите си, изгубих работата си. За нищо повече нямам желание. Дори не ми се живее. Тези няколко седмици бяха достатъчни, за да изгубя всякаква връзка със заобикалящия ме свят. След като постъпих така с Вика, няма да мога да обичам никого повече, дори нея. След това, което ми стори Лутов, никому няма да мога да вярвам. След това, което направих с живота си, едва ли ще мога да живея.

Всичко стана ненужно и безинтересно. За мен не може да има никакво утре, защото аз умрях още вчера.

Април — август 1997 г.