Александра Маринина - Аз умрях вчера

— Ася, искаш ли да ти продам една грандиозна идея? И мечтите ти ще станат действителност.

Той говореше с шеговит тон, но очите му бяха сериозни. Настя бавно остави химикалката на бюрото. Страх я беше дори да обсъжда това. Защото много добре познаваше стария си приятел и колега Юра Коротков и можеше съвсем безпогрешно да предугажда хода на мислите му.

— Юра, да не си посмял! — твърдо каза тя. — Дори не си помисляй за това.

— Защо бе, Ася? Ще изпипаме всичко като по ноти, безукорно.

— Казах — да не си посмял! Не дай си боже нещо да се обърка, тогава цял живот няма да си простим.

— Ех, че си и ти! — Коротков огорчено махна с ръка. — Вечно подрязваш крилата ми в полет. Днес си ядосана и аз не те обичам. Като преспиш, утре пак ще си поговорим.

Татяна бавно излезе от женската консултация. И завчера беше идвала тук, и вчера, и днес. Крачеше тежко и внимателно, лицето й беше разстроено. Тя се качи в метрото до своята станция, после слезе и по-нататък пътува с автобуса. Спирката беше далече от блока и Татяна крачеше бавно, дълбоко вдишвайки топлия полъх, изпълнен с пролетни аромати. Единственото хубаво нещо на новия комплекс, мислеше си, е по-чистият въздух в сравнение с центъра на Москва. Тук поне има какво да се диша. Пред магазина тя още повече забави крачка, размишлявайки дали да се купи нещо за вкъщи. Май хладилникът е претъпкан, има всичко необходимо. Но ако нещо привлече погледа й? Нещо невероятно вкусно и съблазнително? През цялата й бременност я измъчваха неочаквани и непредсказуеми гастрономични желания. Ту й се дощяваше салата от морско зеле, макар че през целия си живот го бе опитвала само два пъти и то не й бе харесало. Ту пък — както неотдавна — мъчително й се дояждаше сладолед, към който по принцип беше равнодушна.

Тя влезе в магазина и почти веднага го видя — същия онзи журналист с добрите очи. Сега знаеше името му — Лутов. Той купуваше в отдела за млечни продукти кисели млека и пудинги. Татяна реши да не му се обажда и спря пред най-близкия щанд до изхода.

— Татяна Григориевна — чу гласа му.

Тя се обърна и изписа на лицето си учтива усмивка.

— Здравейте! Пак ли сте на гости у майка си?

— Да, често идвам при нея. Просто е чудно как по-рано не се бяхме срещали тук. Как вървят вашите работи?

— Лошо — тъжно въздъхна тя. — Имам проблеми със здравето.

— Така ли? — съчувствено каза Лутов. — Нещо сериозно ли?

— Страхувам се, че да. Знаете ли, първо раждане на моята възраст винаги се понася трудно. На всичко отгоре и наднорменото тегло, сърцето не се справя. Лекарите казват, че трябва много да се пазя, защото и най-малкото вълнение или уплаха могат да се окажат фатални. С една дума — на главата ми се изсипаха всички възможни злини. С какво ли толкова съм разсърдила съдбата?

— Е, стига, стига, Татяна Григориевна — ласкаво заговори Лутов, — не бива да се притеснявате толкова. Между другото помислихте ли върху моето предложение?

— Аз… Знаете ли, някак не ми беше до това. Чувствам се много зле и всичките ми мисли сега са насочени към детето. Извинете, не исках да ви обидя.

— Ама моля ви се, няма нищо — усмихна й се той приветливо и много добродушно, — вие ме извинете, че ви се натрапвам с разни глупости, когато си имате толкова проблеми. Може би ви трябват добри лекари? Мога да помогна, имам връзки в медицинските среди.

— А, не, благодаря ви, лекарят ми е добър. Но дори той ме предупреди, че е безсилен пред моето сърце. Трябва да бъда много внимателна, не бива да се разстройвам, да плача, да се нервирам. С една дума — животът е вреден, от него се умира.

Тя рязко му обърна гръб и тръгна към изхода. Лутов не се опита да я настигне.

— Имаме добри новини. Пред Томилина стои реалната заплаха да изгуби детето. Така че ако й помогнем за това, никой нищо няма да забележи и заподозре.

— Тогава може би не е нужно да се задействаме и ние? Всичко ще се нареди от само себе си.

— Ами ако не се нареди? Ами ако тя се окаже достатъчно силна, за да го износи нормално? Не, няма да се уповаваме на съдбата. Лекарите казвали, че в никакъв случай не бива да се вълнува, да нервничи и да се плаши. А пък животът е пълен с изненади. Всеки момент и навсякъде може да се случи нещо, което ще я уплаши или разстрои. Ще се почувства зле, ще й се завие свят, ще я заболи сърцето. И точно тогава случайно наблизо трябва да има лекар със спринцовка и лекарство. Разбра ли ме? Във всеки един момент и навсякъде. Не откъсвайте очи от нея.

— Я стига си командвал! Почувства властта, докато шефа го няма? Като се върне тия дни, ще ти даде той една власт.