Александра Маринина - Аз умрях вчера

На масата пред водещия и госта имаше големи чаши с рекламен надпис «Билайн». Продуцентът вдигна чашата до устата си, трескаво отпи, задави се и започна дълго и мъчително да кашля. Камерата деликатно се отдръпна, а на целия екран излезе лицето на Уланов, който с хладно любопитство наблюдаваше своя кашлящ събеседник. Внезапно Настя проумя: това е предаване на живо. На запис тази проточила се и абсолютно неинформативна сцена непременно щеше да бъде изрязана. А как бе при предишните предавания?

Всичко е ясно — те винаги са били на запис. Сега, след гибелта на директора и кореспондентката, са се принудили да променят схемата. Всичко, което са успели да заснемат и монтират преди, вече е минало, а през последната седмица не са могли да направят нови записи. Заедно с хората във взривената кола са изгорели бележници със записки и касети… Била е изгубена цялата подготвителна работа, която е трябвало да залегне в основата на бъдещите предавания. И сега Уланов е принуден да работи на живо, докато не подготвят нови материали.

Но все пак, въпреки стресовата ситуация, той се държи странно… Да, мъчно му е, вероятно страда, но това би трябвало да проличи само в реакциите и поведението му, а не и в майсторството и в общия дух на програмата. Майсторлъка, както се казва, не можеш да го пропиеш. Очевидно никой не е променял концепцията на програмата. Защо тогава той изобщо не помага на госта да изглежда що-годе прилично?

Предаването свърши, на екрана се замяркаха шарените картинки на рекламния блок. Настя порови в листчетата си, намери телефона на студиото, изчака няколко минути и решително набра номера.

— Обажда се Каменская — представи се тя, когато чу в слушалката гласа на Уланов. — Трябва отново да си поговорим. Кога ви е удобно да се видим?

— Непременно днес ли?

— Желателно е. Но може и утре, ако сега сте много зает.

— Добре, нека бъде днес. Настоявате ли да дойда при вас, на «Петровка»?

— Ни най-малко. Можем да се срещнем на неутрална територия, някъде по средата между центъра и Останкино.

— Ами протоколът? — позасмя се Уланов и Настя долови нещо злобничко в този смях. — На коляно ли ще си записвате?

— Ние не пишем протоколи, с това обикновено се занимава следователят. С вас просто ще си поговорим, ще опитаме да намерим отговорите на интересуващите ме въпроси.

— Но аз вече неведнъж отговарях на най-различни въпроси и разказах всичко, което знам. Няма да ви съобщя нищо ново. Мина цяла седмица, а вие още задавате въпроси, вместо да търсите престъпниците. Това да не е нов стил на работа?

— Александър Юриевич, само си губим времето с тези пререкания — меко каза Настя. — Когато се срещнем, ще ви обясня какъв е стилът ми на работа. Е, кога и къде?

Уланов определи часа и мястото. Настя не долови ентусиазъм в гласа му, но би било справедливо да се каже, че в него нямаше и недоволство. Уморен човек, с изцедени емоции… Тя искаше да разбере това резултат от преживения стрес ли бе или нещо друго. Нека Мишенка Доценко търси финансови мотиви за престъплението, а тя, Настя Каменская, ще се занимава с емоциите. На нея това й е по-интересно.

— Мисля, че предложената от вас комбинация е излишно сложна. Нима не можеше да се измисли нещо по-просто?

— Разбира се, че можеше. Но целият смисъл се състои в сложността на комбинацията. Той не бива да разбира какво става.

— Бога ми, говорите банални истини! Естествено, че не бива да разбира.

— Не ме доизслушахте. Когато човек усеща недостиг на информация, за да си изгради цялостна картина, той започва да разсъждава, да измисля собствени версии за ставащото. Сложната комбинация, която разработихме, не дава възможност да се изгради поне що-годе логична версия. Той ще се тормози, ще си блъска главата, няма да измисли нищо стройно и последователно и ще започне да се съмнява в собствената си способност да разсъждава правилно. А то ще провокира лутания и признаци на стрес в ежедневното му поведение. Това трябва да изиграе ролята на корозия, на ръжда, която разяжда метала.

— Ами ако все пак успее да стигне до обяснение, което му се вижда достатъчно обосновано? Наблюденията ни показаха, че той далеч не е глупав и притежава известно въображение.

— Именно — въображение. Ако той създаде собствена версия за ставащото, тя неизбежно ще се окаже абсолютно налудничава. Мания за преследване, идея за материализирано абсолютно зло, сили на мрака, пришълци — какво ли не още… Нека измисля! От всяко положение това ще се отрази по един или друг начин на поведението му и ще започне да руши връзките му с околните. Те ще възприемат всяка негова постъпка като действие на луд човек и реакцията им ще бъде съответна. Повярвайте ми: много внимателно анализирахме живота му и съставихме психологически портрет на обекта. Вие неведнъж сте имали възможност да се убедите в изключително високата квалификация на нашите психолози.