Александра Маринина - Черният списък

— Да, разбира се, затова в милицията казах, че най-вероятно е Гарик.

— Какво Гарик?

— Че я е убил.

— О, господи! Само това липсваше!

— Защо? Нали й е любовник — ти ми го каза.

Това беше класическа ситуация, при която човек се хваща в мрежата на собствената си лъжа. Никога не бях имал нито връзка, нито дори лек флирт с Оля Доренко. Но и известният кинорежисьор Игор Литвак никога не бе имал любовна връзка с нея. Това беше лъжа, която двамата с Оля бяхме съчинили специално за Рита, когато безпочвената й ревност взе да преминава всякакви разумни граници.

Олга и Рита бяха стари приятелки и съвсем естествено ние постоянно се срещахме в компании и си ходехме на гости. Олга ми харесваше много повече от всички други приятелки на Ритка — беше много приятна и доста умна жена, истински талантлива актриса, но в личния живот катастрофално не й вървеше. Има си такива жени, дето мъжете вечно ги изоставят. Каква е причината, заради какви техни особености — никой не може да каже. И умни, и красиви — а Оля Доренко беше красива, — и чудесни домакини, но на мъжете все им липсва нещо у тях. Може би прословутата искрица? Не знам каква муха беше влязла в главата на Рита, но един прекрасен ден тя започна да нервничи и доста прозрачно да намеква, че отношенията ми с Олга били твърде топли. Аз бих го изтърпял, но лошото беше, че тя започна да тормози и Олга. Езичето на моята благоверна, както вече ви казах, беше достатъчно остро, та приятелката й отначало да изпадне в недоумение, а после и сериозно да се обиди. Ставаше все по-лошо. Ритка с физиономия на оскърбена мадона започна да разправя наляво и надясно, че мъжът й върти любов с изгряващата кинозвезда Доренко. Тази ревност се превърна в натрапчива мания, Ритка направо откачи и дори на няколко пъти се опита да ме следи. Веднъж ми направи голяма беля. Тогава разработвахме група, произвеждаща наркотици в нелегална лаборатория, и с появата си Ритка провали нашата хитро замислена операция. Огромни усилия отидоха на вятъра, аз си спечелих големи служебни неприятности и разбрах, че трябва да измисля някакво силно лекарство срещу болестта й. Тогава двамата с Оля намислихме да поднесем на Рита историята за тайната й връзка с Игор Литвак. Това беше един от случаите, в които и най-невероятната лъжа лесно минава за истина.

Работата е там, че Игор Литвак беше странна птица в кинаджийските среди. Славеше се с факта, че бе предан на семейството си, обожаваше четирите си деца и грозната си дебела жена и нито веднъж през двайсетте му години работа в киното върху него не бе падало подозрението дори за нещо подобно на флирт. Именно с това обяснихме обстоятелството, че никой не знае за връзката на Олга и Гарик: пазели я в най-дълбока тайна, защото жената на Литвак беше родом от Тбилиси, с изключително строго възпитание и при най-незначителния слух щеше да си грабне децата и да се прибере в Грузия, където имаше безброй роднини. Раздялата с децата щяла да бъде трагедия за него, ето защо Игор пазел своята първа — естествено след съпругата си! — любов от чужди погледи като зеницата на окото си.

— Защо Оля нищо не ми е казала? — недоумяваше Рита.

— Защото не го казва абсолютно на никого. На никого, разбираш ли? На нито една жива душа. Гарик я е помолил — убедително лъжех аз.

— Да, ама на теб ти е казала — опъваше се жена ми.

— И на мен не ми е казвала. Случайно научих. В нейния блок беше извършено престъпление, участъковият тръгнал по апартаментите да търси свидетели и точно тогава Игор бил у Олга. Така узнахме.

Рита се отнесе с разбиране към нашата сърцераздирателна история, веднага се успокои и трябва да призная, че й прави чест, дето не изтърси пред никого тайната. И ето че сега нашата мила шегичка заплашваше нищо неподозиращия Игор Литвак с огромни неприятности.

— А Гарик тук ли е, участва ли във фестивала? — попитах внимателно.

— Разбира се. Той е председател на журито. А Олга беше номинирана за награда за най-добра женска роля. Изобщо не се съмнявах, че ще получи наградата.

— Тя е чудесна актриса — съгласих се аз, трескаво премисляйки какво да правя.

— Абе има ли значение каква актриса е! — възрази Рита. — Нали Гарик е председател на журито, как нямаше да й издейства наградата!

Не, Маргарита е абсолютно непоправима. Не може да не захапе дори убитата си приятелка. Понякога, като гледам Рита и виждам невероятните й крака, си мисля дали не сбърках, като се разведох с нея. Но в минути като тази разбирам, че не съм сбъркал. Ритка с вечното си злобеене и нервозност ми е противопоказна като мариновано чушле за болен от язва стомах.