Александра Маринина - Игра на чужд терен

— О, причината е проста — махна с ръка старицата. — Дойдохте в санаториум, който има напълно заслужената репутация на бардак. Точно половината стаи са самостоятелни, тъй че няма никакви проблеми заради съжителство с втори човек. Никой не проверява спазва ли се режимът, ако щеш, можеш да гуляеш по цели нощи и да обикаляш от стая в стая. Два бара, и двата отворени до полунощ, всяка вечер се правят танцови забави, има и магазин, в който винаги може да се купи пиене и мезета. И пълна свобода на нравите. Тъкмо аз зная всичко това, защото живея в този Град и два-три пъти в годината непременно правя лечебни курсове в „Долината“. А вие идвате тук с речници и пишеща машина, обличате се скромно и не употребявате козметика. До какъв извод тогава трябваше да стигна?

„Не бабе, ами направо Шерлок Холмс — помисли си Настя. — Но нима половината стаи са самостоятелни? Хитро ме метна администраторката. Без никакви проблеми.“

До затварянето на бара оставаха петнайсет минути. Имаше малко посетители. Музиката звучеше не оглушително, но достатъчно силно, за да не могат околните да чуват разговора, който се водеше край ъгловата маса.

— Защо живее сама в стая с две легла?

— В регистрационната книга е записано „да не се настанява втори човек“. Питах администраторката, но тя не е в течение. Вчера беше дежурна Елена Яковлевна, тя е настанила Каменская. Разбира се, помолих да се обадят на Елена вкъщи и да питат за Каменская. Тя казала, че имало някакво обаждане да я настанят сама в стая с две легла. Какво особено има тук? И без това в санаториума има много свободни места, не сме в натоварения сезон, пък и картите са скъпи.

— Тогава не е ясно защо не са й дали самостоятелна стая. Къде работи?

— Никъде. Преводачка е, работи по договор.

— Странно. Опитай да научиш кой се е обаждал. Не ми харесва тази Каменская. В нея има нещо нередно.

След цяло денонощие дежурство в „Долината“ Елена Яковлевна почиваше три дена. Но неспокойният живот на санаториума, където плановите настанявания се редуваха с инцидентни, където картите се продаваха както централизирано, така и на място, при което можеха да бъдат и за двайсет и четири, и за дванайсет, и за седем и дори за три дена (за желаещите да посветят уикенда на оздравителни процедури) — та именно този неспокоен живот изискваше постоянно общуване на дежурните администратори помежду им, а също и с другите служители в санаториума. Ето защо Елена Яковлевна изобщо не се учуди, когато за втори път й се обадиха да питат за Каменская.

Тя отдавна даваше самостоятелни стаи срещу подкуп, нито веднъж не я бяха хващали и това донякъде бе притъпило бдителността й. Вярно, беше пообъркала с Каменская, но когато се усети, вече беше късно. Как можа да забрави, че преди десет дена в санаториума се бяха обадили от Управлението на вътрешните работи в Града и бяха помолили за тази московчанка да се запази самостоятелна стая. Просто й беше изхвръкнало от ума! А вчера, когато се обади дежурната за деня Боровкова и я попита защо не бива „да се настанява втори човек“ в стая 513, Елена Яковлевна по навик излъга, че е имало обаждане. За санаториум от такъв ранг подобни „обаждания“ бяха нещо съвсем обичайно, те никога не се регистрираха и никога не се проверяваха. Но още със затварянето на телефона тя си спомни, че наистина се бяха обаждали, и то от милицията. Ах, колко неприятно!

Като помисли малко, Елена Яковлевна стигна до извода, че всъщност нищо страшно не се е случило. Защо Каменская не й каза, че са се обаждали за нея? Защото й е било неудобно. Или поради някакви причини не иска да се чувства задължена на човека, който се е обадил. Предпочете да плати, макар че, ако се съди по дрехите й, такава сума за нея далеч не е дреболия. Значи, първо, не е толкова важна клечка, щом й е неудобно да използва връзки, и второ, явно е „бедна, но горда“. През дългите години работа в този санаториум Елена Яковлевна се бе научила да разпознава от пръв поглед склонността на хората да се жалват и да интригантстват. Жена като Каменская няма да тръгне да се жалва. Нещо повече — щом й е неудобно да използва връзките си, още по-неудобно ще й бъде да признае, че е дала подкуп. Тъй че дори нейният покровител от милицията да я попита защо е била настанена в стая с две легла, тя ще му каже, че и така е сама, и то в по-просторна стая.

Като попрехвърли тези мисли, Елена Яковлевна стигна до извода, че не я заплашва разобличение. Но инак отстрани тази ситуация наистина не изглежда съвсем обикновена. Защо е трябвало да настани Каменская сама в стая с две легла? За всеки случай администраторката реши да се застрахова и да се позове на обаждане не от градското управление, а от Министерството. Министерството на вътрешните работи е организация сериозна: щом са помолили Каменская да бъде настанена сама в стая с две легла, значи имало е причина. И никой няма да седне да проверява.