Александра Маринина - Игра на чужд терен

Когато на втория ден отново се обадиха, тя каза точно това: за Каменская са се обадили от Министерството.

Юрий Фьодорович Марцев обясняваше по телефона режисьорския си замисъл, правеше го търпеливо и с досадни подробности.

— В кадъра непременно трябва да има момче на седем-осем години. Инак всичко губи смисъл.

— Сюжетът същият ли ще бъде?

— Да, сюжетът ще бъде същият. Разбирате ли, в първия вариант момчето присъства, но извън кадър, „играят“ го и майката, и сюжетът, както свитата „изиграва“ краля. А самото момче не се вижда. Сега искам да се вижда.

— Но това е невъзможно, разберете. Не можем да накараме дете да участва в това.

— Измислете нещо. Може би монтаж? Ами не знам, в края на краищата вие сте специалистите!

— Невъзможно ли е да минем без момче?

— Невъзможно е. В него е целият смисъл.

— Добре, ще мислим. Представяте ли си колко ще струва това?

— Това е мой проблем, аз ще си го реша. И не забравяйте, че роклята й трябва да бъде абсолютно същата като на снимката.

Юрий Фьодорович затвори телефона, замислено прелисти тефтерчето си и отново набра номер. Когато отсреща вдигнаха слушалката, каза кратко:

— Марцев е. Съгласен съм.

И накрая последното обаждане.

— Мамо? Здравей! Как се чувстваш?

След работа Женя Шахнович, симпатичният синеок блондин, който работеше в „Долината“ като електротехник, започна да си съставя план за близките дни. Въпреки доста лекомисленото си поведение, той беше ужасно, понякога досадно методичен и обичаше да прави всичко по план.

И тъй, първо жените. След приключването на летния сезон младежите в санаториума станаха чувствително повече. От една страна, това означаваше, че младите жени, с които би могъл да пофлиртува, сега са повече. От друга страна, нараснал е броят и на мъжете на подходяща възраст, които може да се окажат полезни. Най-важното е правилно да се разпределят силите.

Жените, на които енергичният електротехник все още не бе обърнал внимание, в момента бяха двайсет и четири на брой. От тях поне петнайсет — много хубавички, шест — средна хубост според оценката на Женя, и останалите три — грозотии. Той обаче не избираше обекта на ухажването си според външните данни. След като си припомни една по една всички кандидатки, Шахнович прегледа и списъка пред себе си и набеляза четири.

Първата — съвсем младичка червенокоса госпожица с прелестни лунички, живее в стаята с две легла, дето е до апартамента.

Втората — ярка брюнетка на около трийсет и пет, с разкошни брилянти на ушите и пръстите. С нея ще бъде от лесно по-лесно, реши Женя: да носиш брилянти в санаториум е признак за глупост.

Третата — невзрачна блондинка на неопределима възраст, не се докарва, не се гримира. Сигурно е стара мома. Такива жени обикновено са твърде наблюдателни и имат остър език. С нея май трябва да се заеме най-напред.

Четвъртата „жертва“ на Шахнович почиваше в „Долината“ заедно с възрастната си майка. Всъщност Женя се интересуваше именно от майката, която по цели дни, увита в карирано одеяло, седеше в шезлонг на балкона и сигурно виждаше много интересни неща.

Сега мъжете. Трябва да избере двама души, пристигнали поотделно, но настанени заедно. За конкретния замисъл на Женя му трябваха двама мъже, които не са се познавали отпреди, но са се сприятелили в санаториума и са настроени да прекарват времето си заедно, а после, като си отидат вкъщи, дето се вика, далече от очите — далече от сърцето. След известно наблюдение Женя вече имаше предвид няколко души, оставаше му само окончателно да избере. Като помисли няколко минути и още веднъж за по-сигурно огледа подробния план на сградата, Женя взе куфарчето с инструментите и решително тръгна към стая 240.

Настя завърши поредния пасаж и посегна за часовника. Може би е време за вечеря? Беше много гладна. Часовника го нямаше на мястото му. Прерови всички книжа на бюрото, надникна в нощното шкафче, порови в джобовете — нищо. Помисли си, че часовникът може да е паднал на пода, внимателно, с едната ръка на кръста, а с другата стиснала стола, тя застана на колене и надникна под бюрото, но и там не го намери. Затова пък забеляза чак в ъгъла, до крачето на бюрото, контактна розетка за телефон. Явно не всичко от „застойните“ времена се е запазило в „Долината“, все пак са махнали телефоните от стаите. Но къде ли е часовникът? Най-вероятно го бе забравила в кабинета на масажиста. Да, сигурно беше там.