Александра Маринина: Живот след живота

От този ден тя се поболяла, а след месец се удавила в реката, на чийто бряг се издигала къщата.

А родната сестра на Анна благополучно се омъжила, като донесла на съпруга си огромна зестра, и му родила две дъщери и трима синове, единият от които по-късно се оказал побъркан… Родовото проклятие на Румянцеви-Лобанови продължавало да ги преследва.

През 1917 година обитателите на имението Николское-Томилино емигрирали в Европа. Но дали всички са заминали? Съвременниците твърдели, че не всички са го направили. И днес има сериозни основания да смятаме, че потомци на обременения с проклятието род живеят на нашата земя, която през последния половин век се нарича град Томилин. Живеят и през две-три поколения раждат душевноболни деца.

А сега нека се върнем към загадъчните убийства, извършени в нашия град. Двете жертви редовно са посещавали имението, което потомците на Румянцеви-Лобанови вероятно смятат за своя собственост, незаконно отнета им от болшевиките. От ушите и на двете са били изтръгнати обици. И в двата случая върху труповете са намерени счупени огледала.

Това не ви ли говори нещо, уважаеми читатели?

Наталия Малец

В служебния кабинет на Родислав Евгеневич Романов беше силно задимено и Бегорски още с отварянето на вратата неволно се намръщи: той никога не бе пушил и трудно понасяше гъст тютюнев дим.

— Родка, кога най-сетне ще престанеш да копаеш гроба си със собствените си ръце? Тук не може да се диша — каза той недоволно.

— На нашите години с теб вече ни е късно да се променяме — измъкна се с шега Родислав Евгеневич, импозантен, красив и елегантен мъж.

И двамата бяха по на шейсет и шест, приятели от ранно детство, но съвсем различни, така че Бегорски веднага посрещна на нож фразата „нашите години с теб“. Докато Романов смяташе, че те вече са свършили най-важните работи в живота си и вече е дошло време да почиват на лаврите си и да жънат плодовете на усърдния си труд, Андрей Сергеевич Бегорски се смяташе за достатъчно млад, за да не може да понася застоя и да се стреми напред, към новото и още неизпитаното.

Бегорски беше собственик на голям холдинг, Романов — негов приятел и заместник, чиято главна задача се състоеше в „решаването на въпроси“. Така си бе тръгнало от самото начало, когато Андрей Сергеевич преди много години бе извикал на работа при себе си преуспяващия офицер от милицията: самият Бегорски не беше силен в „решаването на въпроси“, не умееше да преговаря с хората поради своята прямота и липсата на гъвкавост, а освен това не притежаваше широк кръг необходими познанства. Именно всички тези качества бяха силната страна на Родислав Романов, който веднага се съгласи да стане негов заместник още по времето, когато Бегорски притежаваше само един завод, произвеждащ технологично оборудване за хранителната промишленост. Сега и двамата бяха приказно богати хора, но докато Родислав Евгеневич харчеше парите си за своя собствен комфорт и удоволствия, Андрей Сергеевич ги влагаше в нови проекти, включително в такива, които не носеха никаква печалба, та дори в откровено благотворителни. Когато избираше направления за инвестиране, той се ръководеше не от съображения за доходност, а изключително от категории като „това ми е интересно“ или „това ми изглежда скучно“.

Бегорски измисли клуб „Златна възраст“ преди няколко години. Измисли го, намери място, където можеше да изпробва новата си идея, купи и реставрира старинното имение в град Томилин и започна експеримента. И ето че сега този експеримент, който се разви толкова сполучливо още от първите месеци, се оказа застрашен.

— Родка, намери ми кадърен частен детектив.

Родислав Евгеневич отвори широко големия прозорец, пусна в кабинета мощна струя мразовит януарски въздух и демонстративно запали цигара.

— Какво си намислил пък сега? — каза присмехулно. — За какво ти е притрябвал частен детектив?

— Е, не се изразих точно — поправи се Бегорски. — Не задължително частен. Нали са ти останали много приятели в милицията, намери ми кадърен детектив, на когото може да се възложи частно разследване. Заплащането, както разбираш, ще бъде много достойно, няма да пожаля никакви пари. Искам най-сетне някой да види какви са тези томилински истории. Моят клуб се клати, сред членовете му се надига паника, постоянно се чуват приказки за томилинския маниак, който убивал пенсионери, посещаващи имението. Седмина членове на клуба престанаха да го посещават, защото повярваха и се уплашиха. И само членовете на клуба да бяха! Вече трима души от персонала напуснаха!