Александра Маринина: Живот след живота

Втора съпруга на княз Андрей през 1786 година става ирландката Евгения О'Рейли. Князът се запознал с нея по време на едно свое пътешествие в чужбина, успял да я раздели със съпруга й и я довел в Русия. Бракоразводният процес на Евгения бил дълъг и мъчителен, но в края на краищата влюбените се събрали и сключили законен брак. Обичали се и били щастливи, но роднините на Андрей Иванович не одобрили този брак и не приели младата му съпруга. Съпрузите Вяземски започнали да търсят уединено кътче, където да се скрият от хорските приказки и от гнева на своето обкръжение. Именно тогава княз Андрей купил имението Николское-Томилино, което днес е в покрайнините на нашия град.

Но семейство Вяземски така и не се преместили да живеят тук. Князът довел новата си съпруга в имението, ала само след няколко часа Евгения казала, че тук не се чувства добре. Тя дори не пожелала да остане в къщата за през нощта, казала, че я е страх, че във въздуха витае нещо неопределено, което я плаши, и тя за нищо на света не би живяла тук. Как ли не я придумвал князът, но и това не помогнало. Съпрузите се върнали в дома си, а месец по-късно Андрей Иванович намерил ново място — Остафево, на седем версти от град Подолск. Вяземски останали стопани на Остафево повече от 100 години, а имението Николское-Томилино било продадено на граф Михаил Фьодорович Румянцев.

В средата на 50-те години на миналия век територията на имението станала част от новопостроения град Томилин и никой не знае защо жителите му започнали да наричат красивото имение в края на града „имението на Вяземски“, който бил негов стопанин само малко повече от месец и не е живял в него дори ден. Но фактът си остава факт: имението на Румянцеви при съветската власт било наричано „имението на Вяземски“ и носи това название и до днес. Ала именно с рода Румянцеви, които притежавали Николское-Томилино до самата революция през 1917 година, са свързани страшните стари тайни, които може да хвърлят светлина върху днешните.

И тъй, граф Михаил Фьодорович имал дъщеря Олга, красавица, образована и умна девойка, която имала безброй кандидати за женитба. Олга Михайловна отдала сърцето си на Алексей Лобанов и се омъжила за него през 1808 година. Този брак бил рядко щастлив, изпълнен с любов и взаимно доверие. Преди младият граф Лобанов да тръгне на война с Наполеон, Олга родила на Алексей две деца. На раздяла граф Алексей подарил на любимата си съпруга обици, скъпи и много красиви, с думите: „Тези две обици олицетворяват мен и теб. В тях е заключен общият ни живот. Ако изгубиш или счупиш една от тях, не изхвърляй втората, пази я, както би пазила своя и моя живот, както би пазила нашата любов“.

Минали няколко месеца, Олга Михайловна носела подарените от съпруга й обици всеки ден, не ги сваляла дори нощем. И изведнъж се оказало, че едната обичка е изгубена. И на другия ден дошла вестта за гибелта на граф Алексей Лобанов. Оттогава нататък Олга Румянцева-Лобанова носела едната обица, слагала я на лявото си ухо, по-близо до сърцето. Дълго останала в траур, тъгувала за любимия си съпруг и баща на децата й, и нейната майка по никакъв начин не могла да я убеди да не носи една обица, защото това е в разрез с правилата.

Година и половина след гибелта на граф Алексей синът на собственика на съседното имение — Пьотър Болшаков, започнал настойчиво да ухажва Олга Михайловна. Пьотър бил известен из цялата околност с буйния си нрав, с невъздържаността си при гуляи, със склонността си към буйства, скандали и веселби в компанията на цигани или странстващи актриси. Репутацията му била ужасна и красивата млада вдовица не приемала общуването със съседа и гледала да го избягва. Болшаков-младши обаче не отстъпвал, преследвал Олга, не я оставял на мира, постоянно я посещавал и й демонстрирал своето специално внимание. В края на краищата се стигнало до обяснение, Болшаков признал чувствата си и започнал да настоява за отговор. В този ден той бил здравата пийнал и се държал агресивно. Олга се мъчела да тушира неудобството и тактично да обясни на Пьотър, че не споделя любовта му и смята да бъде вярна на загиналия си съпруг чак до смъртта си. Дори, надявайки се да успокои кавалера, му разказала за обиците, подарени от съпруга й, и как едната от тях се изгубила точно преди тя да получи вестта за неговата смърт. Болшаков обаче още повече се разпалил след този разказ, думите на Олга го разгневили, пробудили у него бясна ревност, а и виното, изпито без мярка, извършило своето коварно дело. Той протегнал ръка и яростно изтръгнал обицата от ухото на младата жена, а после грабнал ножа и нанесъл няколко удара по лицето й.