Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Случвало се е. Ти какво, моралния ми облик ли проверяваш? Настася, стига си го увъртала. Казвай какво има?

— Филатова умря — изстреля Настя.

— Не може да бъде! — Леонид Петрович изохка и приседна на дивана. — Може би става въпрос за друга Филатова? Тази беше съвсем млада, красива.

— Същата е, татенце. Била е убита.

Настя стана от фотьойла, настани се на пода до пастрока си и отпусна глава на коленете му.

— Единствената версия, с която разполагаме засега, е убийство от ревност. А Филатова е имала връзки все с офицери от МВР. И аз ще стоя в краката ти като вярно куче, докато не ми разкажеш как и от какво живеят научните работници и преподаватели. За какво се карат помежду си, какви доноси пишат, какви стъпки предприемат, за да накиснат някого, как свързват двата края и така нататък. Става ли?

Леонид Петрович се усмихна горчиво.

— Ето че и на теб ти се случи това, от което най-много се страхувах. Да водиш разследване сред своите. Ти дори не можеш да си представиш колко е трудно. Особено когато си млад. Милиционерският кръг е тесен. И не просто тесен, а много тесен. Не можеш да се обърнеш, без да се натъкнеш на познат, роднина на познатия, колега на роднината, бивш ученик, съсед на началника и така нататък. В този тесен кръг е невъзможно да попиташ някого за нещо, да не говорим за разпит, защото какви сериозни разговори могат да се водят между свои? Ти говориш с човек, когото подозираш в извършване на престъпление, а той на доводите ти отговаря: я остави, ние сме си свои хора, нали разбираш? И те тупа по рамото. И ти предлага да пийнете. А ако нещо не е както трябва, бъди сигурна, че веднага ще звънне на твоя Гордеев, с когото или са били на почивка заедно, или на някой банкет са си пили водката, или са някакви познати. На какво прилича това, Виктор Алексеевич, я си озапти хората, не става така, разбираш ли, обидно ми е. С една дума, да се отровиш.

— Не — тъжно поклати глава Настя. — Няма да се отровя. Колобок изобщо няма да ме допусне до тях. Нашите момчета ще го отнесат. Как мислиш, тате, защо Колобок ме държи настрана?

— Умът ми не го побира.

Леонид Петрович я погали по косата.

— Може би са му известни твоите… м-м-м… меко казано, твоите особености?

— Откъде ще знае? Освен ако ти не си му казал. Но ти не си, нали?

— Разбира се, че не съм. Защо да издавам на Гордеев тайните ти, макар че с него се познаваме отдавна. Ето ти впрочем още един пример за теснотата на нашия кръг. И изобщо запомни, с това се отличават две професии — правото и медицината. Само че ако в медицината династиите са на почит, при нас не са. Счита се, че ако бащата е лекар, майката е лекарка и синът също е лекар, то това е семейна привързаност към идеалите на хуманизма. А ако юристът е син на юрист, то всички си мислят, че той непременно е некадърник и баща му го е уредил.

— Защо е така?

— Има известна истина в това. Все пак МВР дълги години имаше и престиж, и власт, и съответно — възможности. Част от синчетата и разни роднини действително бяха „парашутисти“. Но другата част е съвсем различна. Понякога е трудно дори да се обясни. Ето ти например си типична милиционерска дъщеря. Прекрасно завърши физико-математическата гимназия, пред очите ти беше блестящата кариера на майка ти, от една страна, и от друга — този твой супер математик Льошка. А ти? Отиде в милицията. Можеш ли да ми обясниш защо?

— Не мога — въздъхна Настя. — Сигурно е от гена.

— Какъв ген? — чукна я лекичко по носа Леонид Петрович. — Родният ти баща никога не е работил в милицията.

— Да, но си ме възпитавал ти — резонно отбеляза тя. — Не се отплесвай, татенце, разкажи ми за вашите околонаучни работи.

Отиваше си и вторникът, шестнадесети юни. Денят, в който погребаха Ирина Филатова. Денят, в който освободеният след седемдесет и два часа арест Дмитрий Захаров реши, че би удушил със собствените си ръце убиеца на своята случайна спътничка. Денят, в който отдавна и здраво жененият Юра Коротков ни в клин, ни в ръкав се влюби в свидетелката Люда Семьонова — тридесет и девет годишна, омъжена, майка на две деца. Денят, когато над нищо не подозиращия полковник Виктор Гордеев преплува леко светло облаче, което той така и не забеляза.

Следващите дни показаха, че Леонид Петрович се бе оказал пророк. Коротков, Ларцев и Доценко, които работеха по делото на Филатова и проверяваха версиите за убийство с користна цел или от ревност, идваха на работа измъчени и раздразнителни.

— Всичките да пукнат дано! — викаше нисичкият побелял Володя Ларцев след разговора си с преподавателя от Академията на МВР Богданов. — Аз го питам за Филатова, а той е втренчил в мен студените си очи и изведнъж процежда през зъби: „Вие кой вуз сте завършил? А, Московския! Сигурно професор Овчаренко ви е чел оперативно-следствена работа? Веднага се вижда, че на нищо не ви е научил. Вие изобщо не умеете да водите разпит“. Бива си го, а?!