Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Подозренията на Коротков за отсъстващия от погребението хирург Корецки излязоха безпочвени — в качеството си на стар семеен приятел той беше останал в жилището на Филатови да помага в подготовката на помена. От всички проверяеми по версията „ревност“ докторът беше най-приятният събеседник, но според Коротков това вероятно се дължеше на факта, че сътрудниците на Главното управление на вътрешните работи бяха зачислени към друга поликлиника, което лишаваше Корецки от възможността небрежно да подхвърли: „Кой ви е началник? Гордеев? А-а, познаваме се, познаваме се, аз съм го лекувал.“

Всички мъже, в това число и бившият съпруг на Филатова, и безмилостно зарязаният Валера с двете присъди за автотранспортни произшествия, имаха желязно алиби и пълна липса на мотиви за убийство. Семьонова не бе преувеличила, твърдейки, че Ирина е умеела да организира личния си живот, без да предизвиква у никого нито ревност, нито подозрения.

Користни мотиви също не се забелязваха. Ирина и баща й живеели само на двете си заплати, не се занимавали с търговия, не били богати наследници. От скъпоценностите в жилището бяха намерени две златни верижки — едната на Ирина, другата — на майка й, и три венчални халки — на самата Ирина и на родителите й. По думите на баща й, Ирина предпочитала среброто, но и сребърните неща не бяха кой знае колко, макар да свидетелстваха за изискан вкус. Филатова харчела много пари за книги, обичала скъпата козметика, най-вече парфюмите. Дрехите й, напротив, били евтини и, както се изрази Миша Доценко, всекидневни. Не, не се виждаха никакви признаци семейството да е имало някакви други доходи освен заплатите. Нито кола, нито вила. Оставаше неизяснен въпросът с парите за жилищната кооперация, които Ирина уж е трябвало да получи отнякъде. Баща й изобщо не знаеше нищо за тези пари, както и за това, че тя се е канела да се включва в някаква ЖСК 5 5 Жилищна строителна кооперация. — Бел. ред : „Ирочка беше много потайна. За радостни събития никога не ми съобщаваше предварително — винаги постфактум. А за неприятностите си въобще не споменаваше.“ Въпросът така си и остана неизяснен, но за Ларцев и Доценко той загуби актуалност, тъй като това се беше случило през 1987 година, т.е. преди пет години.

Изглежда делото бе попаднало в задънена улица.

— С любовта и парите, тези двигатели на прогреса, приключихме — дълбокомислено заяви Ларцев. — Преминаваме към по-малко вълнуващи проблеми.

И той сложи пред Юра Коротков Настината бележка.

— Ще се заемеш ли? Аска моли да й обрисуваме Павлов от Министерството на вътрешните работи на Русия. Досещаш ли се защо?

— Какво значение има? Щом моли — ще й го обрисуваме.

Юра бързо грабна бележката, мъчейки се да скрие радостта си. Та това си беше жив повод да позвъни на Людмила!

„Стегни се, глупако! — мислено се наруга. — Тя отдавна те е забравила. Много си й притрябвал!“ Но някаква коварна ръка упорито изтикваше на преден план в съзнанието му нейните тихи думи: „Не се шегувам. Оженете се за мен.“

Ако бе истина, че пари при пари отиват, а злото никога не идва само, то и любовта би трябвало да води любов. И сигурно беше така, защото влюбеният в свидетелката Семьонова детектив Юра Коротков научи от разговора си с нея нещо, което отново повдигна считания за приключен въпрос относно убийството на Филатова поради несподелена любов.

Служител от Щаба на МВР на Русия — полковникът от милицията Александър Евгениевич Павлов, според Людмила Семьонова е ухажвал Ирина, при това съвсем напористо и твърде своеобразно. Отначало имало едва ли не всекидневни посещения в института с цветя и подаръци, публично целуване на ръце, канене на всички сътрудници от отдела да опитат прясната торта, донесена от него, възклицания: „Ирочка, аз съм ваш роб! Ирочка, вие сте самото съвършенство!“ Това истински забавлявало Ирина, тя мило се усмихвала и се шегувала с ухажора си, но той изобщо не се обиждал.

Внезапно всичко се променило. Цветята, пиенето на чай и комплиментите секнали. Павлов престанал да идва в института и се превърнал в злобното момченце, което дърпа плитки и се старае да ощипе колкото се може по-болезнено точно това момиче, което най-много му харесва. Той буквално тормозел Ира, постоянно връщал подготвените от нея документи, непрекъснато я викал в министерството. Но тя понасяла всичко, издръжливостта и търпението й били безкрайни. Щабът бил основният потребител на научната продукция на отдела и не бивало да се карат с отговорните особи. Влюбеният Павлов бил в устата на всички, а Ирина я наричали великомъченица и колективно й съчувствали.