Александра Маринина - Седмата жертва

— Знаете ли, в годините, когато аз си избирах професията, трудно биха се намерили родители, които да са против този избор. В края на седемдесетте и началото на осемдесетте беше престижно да работиш в милицията.

— А не ви ли беше страх?

— От кого? — наивно окръгли очи Татяна.

— Как от кого? От престъпниците.

— От престъпниците се страхуват всички хора по света. Това е нормално. Другояче не може и да бъде.

— Значи се страхувахте от престъпниците, но все пак си избрахте тази професия…

— Олег, подобен страх няма почти нищо общо с избора на професия. Всеки човек знае, че ако се блъснеш с кола в бетонна стена, със сигурност ще умреш. С други думи, автомобилната катастрофа почти винаги води до осакатяване или гибел и няма човек, който да не го разбира. И въпреки това огромен брой хора работят като шофьори. Смятате ли, че те не се страхуват от смъртта? Страхуват се. Точно така и лекарите знаят, че има болести, за които днес няма лечение. От тези болести може да умре всеки, включително самият лекар, никой не е застрахован. В края на краищата всички ние знаем, че рано или късно ще умрем. Е, какво, да не живеем изобщо ли?

Водещият Малахов се пообърка, никак не беше очаквал такава логическа верига и не можеше да се сети как да реагира, затова обърна поглед към спасителната зала. За негов късмет някъде откъм средата й се показа вдигната ръка.

— Ето, виждам, че имаме въпрос от залата. Моля, вземете микрофона…

— А вие владеете ли бойни изкуства? — зададе въпроса си широкоплещест мускулест младеж, който подозрително много приличаше на борец.

— Аз — не — отговори Татяна и веднага улови укорителния поглед на Настя. Точно така, нали се бяха разбрали да не позволяват разговорът да се насочва към конкретните им личности. Трябваше да се поправи. — Бойни изкуства трябва да владеят онези хора, които непосредствено задържат престъпниците, а следовател е съвсем друга професия.

— Ами вие, Анастасия Павловна? — попита водещият. — Нали вие се занимавате именно със задържане, ако не греша?

— Грешите — лъчезарно се усмихна Настя. — Задържането е вече последният етап, най-лесният. Първо трябва да идентифицираш престъпника, да разбереш кой е той, после да го намериш. Аз се занимавам с това.

Залата се оживи. Хората в студиото съвсем не бяха глупави и всички разбраха какъв фокус бяха направили току-що героините на предаването. Зададоха им въпрос, едната от тях отговори, другата — не, при това вместо отговор на въпроса те чуха нещо неочаквано, нещо, което по-рано и през ум не им беше минавало. Така де, наистина… В главите на присъстващите гъмжаха мисли: какво ли друго да попитат, за да чуят в отговор не нещо банално, а ново, интересно?

— Имам въпрос към подполковник Каменская. Вие казахте, че знаете пет чужди езика. Често ли ви се случва да си имате работа с престъпници чужденци?

— Крайно рядко.

— За какво ви е било тогава да учите пет езика?

— За гимнастика на ума. Оперативният работник няма право да бъде тъп. Вие на друго мнение ли сте?

Въпросите валяха един след друг. В обсъждането се включиха и зрители от „Нови Арбат“, предаването се разчупи и оцвети. Настя и Татяна успяха на няколко пъти остроумно да се пошегуват, като предизвикаха взривове от смях и в студиото, и на улицата. Три минути преди края на предаването зрител от „Нови Арбат“ влезе в настървена схватка със зрител от студиото, като го обвини в мъжки шовинизъм и антиконституционно потискане на индивидуалността на жената.

И в този момент точно над главата на арбатския „феминист“ излетя ръкописен плакат:

ЩОМ СИ ТОЛКОВА УМНА, ОТГАТНИ

КЪДЕ ЩЕ СРЕЩНЕШ СМЪРТТА.

Водещият Малахов застина със зяпнала уста. Първа се окопити Настя. Тя вдигна ръка и високо извика:

— Корзун! Викайте милиция! Бързо! Задръжте го!

Татяна се беше вцепенила, мъртвешки студ се разливаше по цялото й тяло. До кого бяха адресирани тези думи? До Настя ли? Или до нея? Какво беше това — идиотска шегичка или сериозно предупреждение? Струваше й се, че е оглушала от страх, защото не чуваше как истерично се разшумя студиото, макар ясно да виждаше отварящи се уста и бурно жестикулиращи ръце.

Малахов най-сетне се съвзе, до края на предаването оставаха малко по-малко от две минути и той отново се опита да спаси положението.

— Сега, уважаеми телевизионни зрители, ние с вас имаме уникалната възможност да видим как опитните служители на милицията, сблъскали се с неочаквана нападка на злосторник, направо оттук, от нашето студио, ще ръководят задържането. Моля за тишина в залата! Моля всички участници в предаването да заемат местата си и да не шумят! Дима! Корзун! Какво става там при вас?