Александра Маринина - Седмата жертва

В гримьорната добре ги обработиха и Настя изглеждаше просто великолепно.

— Човек направо не може да ви познае! — плесна с ръце администраторката на програмата, щом видя Каменская, която ставаше от масата на гримьорката. — Ако не ви бях настанила тук лично, щях да помисля, че не сте вие.

— Е, прекрасно — усмихна се Настя. — Жените в милицията не са толкова много, но пък и не е нужно цялата страна да ги познава по физиономия.

Администраторката за миг изгуби дар слово, после разбиращо кимна и се разсмя.

В студиото ги настаниха на корави неудобни столове, наредени около също толкова неудобна кръгла маса, на която се кипреше бутилка с някаква безалкохолна напитка и три високи рекламни чаши на спонсорите на предаването. Ловки асистенти бързо накачиха по Татяна и Настя микрофони и ги помолиха да не правят резки движения, за да не се размести конструкцията. В студиото имаше стотина зрители и всички те без никакво притеснение зяпаха двете героини на предаването. Отляво висеше огромен екран, на който след включването щеше да се вижда какво става от другата страна на телевизионния мост, на „Нови Арбат“.

— Настя, отпусни се — тихо каза Татяна, — няма да боли.

— Лесно ти е да го кажеш — промърмори Настя. — Страхувам се да не изтърся някоя глупост и цялата страна да я чуе. Пълен позор. После ще ме изядат в службата. Защо ли се съгласих! Каква глупачка съм! Сега щях да си седя вкъщи и да те гледам по телевизията. Тишина и спокойствие.

— Ами седи си тихо и спокойно — посъветва я по-опитната Татяна. — Никой няма да те изяде или обиди.

Водещият приседна до тях на масата, чу се гласът на асистента, който извика: „Трийсет секунди!“, и Татяна весело намигна на Настя.

— Всичко наред ли е? — делово попита водещият. — Настроението бойно ли е?

— Ами не, обикновено е — вяло сви рамене Татяна. — Че с кого ще воюваме? Нали не сме на работа.

— Това е правилно, Татяна Григоревна — съгласи се той. — Тук нямате врагове. А как се чувствате вие, Анастасия Павловна?

— Нормално, благодаря.

— Е, това е, след десет секунди сме в ефир. Готови ли сте?

Точно след десет секунди на мониторите излезе логото на предаването.

— Здравейте, скъпи приятели — с бодър глас започна водещият. — Приветства ви програмата „Жени с необичайни професии“ и аз, водещият Олег Малахов. В този слънчев съботен ден с вас сме се събрали тук, в студиото, за да поговорим за нещо слънчево и радостно. Кое е най-радостното и най-светлото в нашия живот? Жените, разбира се. Защото жените носят в себе си любовта и майчинството. Но днес ние с вас ще си говорим за онези жени, които са се посветили на традиционно мъжки професии. Заедно с хората, които са тук, в студиото, този проблем ще обсъждат и московчаните и гостите на столицата, които в този момент минават по „Нови Арбат“. Именно там днес се намират телевизионните камери, както и нашият втори водещ — Дмитрий Корзун. Готови ли сте, Дмитрий?

На големия екран се появи симпатична физиономия.

— Здравейте. Да, готови сме.

Малко зад гърба на Корзун Татяна видя познатата табела „Елки-палки“. По-рано тук се бе намирала сладкарница „Валдай“, после китайският ресторант „Палма“. Съвсем в началото на „Нови Арбат“. Около водещия се беше събрала доста голяма тълпа, но това не означаваше, че всички ще се втурнат да задават въпроси. Едно е да постоиш наблизо и да позяпаш и съвсем друго — да вземеш активно участие.

— И тъй — продължи водещият в студиото, — днес са ни на гости жени с необичайни професии. Старши следователят и майор от милицията Татяна Григоревна Образцова и старши пълномощникът от отдела за криминални разследвания и подполковник от милицията Анастасия Павловна Каменская.

Татяна кимна сдържано и с учудване видя как ослепително се усмихна Настя. „Браво, умно момиче — помисли си тя одобрително, — овладя се“.

Първите десет минути от предаването минаха спокойно, въпросите задаваше предимно Малахов, залата още не беше загряла и не проявяваше интерес към разговора. Настя и Татяна отговаряха поред, бяха предвидили всички тези въпроси. Най-важното беше да не позволяват да обсъждат собствените им личности, а по всякакъв начин да подчертават, че между мъжете и жените няма никакви разлики, освен чисто биологичните.

— Как ви споходи идеята да работите в милицията?

— Точно така, както тази идея спохожда момчетата и мъжете. Идеята съществува и един прекрасен ден тя спохожда и теб.

— И как се отнесоха към това вашите родители?