Александра Маринина - Смъртта като изкуство

— Лошо ли ви е? — попита съчувствено. — Случило ли ви се е нещо?

Момичето го погледна с безумни очи, то сякаш изобщо не се ориентираше в околната действителност.

— Убих човек — изтърси изведнъж.

И се разрида на рамото на Никита. А после, като оплиташе думите и се задавяше, разказа какво е направила.

Решението дойде мигновено и неочаквано. Никита не бе очаквал от себе си такова хладнокръвие и съобразителност. Омразата към Светлана Леоничева, която бе посмяла да обиди неговата любима, отново лумна у него и се разгоря още по-силно.

— Видя ли те някой? — попита той момичето. — Там, във входа, има портиерка, тя видя ли те?

— Днес дежури мъж, гледа мач и пуска всички, не поглежда и не пита — отговори тя.

— И когато ти влезе с Дмитрий ли не те видя?

— Дори не се извърна.

— Ами вратата? Ти затръшна ли я?

— Ами… не помня. Май не.

— Как се казваш?

— Олга.

— Виж какво, Олга. Сега ще се качим в моята кола, ще отидем оттатък кръстовището, ти ще поседиш, а аз ще отида в апартамента и ще видя какво може да се направи.

— А какво… какво може да се направи? — попита Олга с треперещ глас.

— Ами може Дмитрий още да е жив, тогава ще извикам Бърза помощ — излъга Никита, за да я успокои.

Всъщност вече беше взел решението. Ако Леоничев е жив, трябва да унищожи писмото и наистина да извика лекар. Защото ако оцелее, Дмитрий непременно ще си спомни, че не е писал никакво писмо, и тогава ще се разбере, че това е било покушение, инсценирано като самоубийство. А така, без писмо, ще мислят, че човекът, както е бил пиян, е нагълтал нещо по погрешка, а че не помни за хапчетата — това говори само, че отдавна и много пие. И всичко ще бъде скрито-покрито. Но ако Леоничев все пак е умрял, има шанс работите да се извъртят така, че тая кучка Светлана да види звезди посред бял ден. На собствен гръб ще изпита що е унижение и оскърбление. Добре би било вратата на жилището да е отворена, но е въпрос на късмет. Трябва да опита.

Колодни остави Олга в колата си, паркирана на една пресечка от блока на Леоничеви, върна се и натисна копчето на портиерката. Вратата на входа веднага се отвори, дежурният наистина седеше с гръб към влизащите, вперил поглед в телевизора, и запалено следеше играта на „националите“. Апартаментът на Леоничеви не беше заключен и Никита влезе безпрепятствено. Нямаше смелост да се доближи до лежащия на дивана мъж, долу му се струваше, че ще влезе и веднага ще провери дали Дмитрий е жив, ще опипа пулса му, ще доближи огледалце до устните му, но сега не намираше сили за това. „Ами нека — тъпо си мислеше Никита, — и да не е умрял, ще умре след половин час, след час, след два. Докато Светка се прибере, така или иначе ще умре, защото Олга му е сипала препарат, който в съчетание с алкохола причинява смърт, ако лекарите не се намесят навреме.“

Той бързо обиколи жилището и намери още едно бюро с компютър. „Това е компютърът на Светка“ — сети се Никита и затърси в чекмеджетата някаква по-ярка флашка. Намери доста бързо — изящна, плоска, украсена с разноцветни камъни, май Сваровски. Пъхна находката в джоба си и отиде при книжните рафтове. Добре си спомняше, Вероника му бе казала откъде Светлана извадила пентакъла, та за пореден път да подразни бившата си приятелка, да й причини болка. Ето я кутията. Никита извади висулката и за секунда замря: какво прави? Кани се да заличи следите от чуждото престъпление и същевременно да извърши още едно, свое. Полудял ли е? Сигурно трябва да спре, докато не е станало твърде късно, да остави флашката и висулката на местата им и да извика Бърза помощ? Пред очите му изникна лицето на Вероника — толкова любимо, лице, без което той няма да може да живее спокойно, което сънува всяка нощ. Вероника няма да бъде с него, докато не получи този проклет пентакъл, дяволите го взели. Откачила е по идеята си, точно както той е луд по нея. Обидата, нанесена й от Светлана, гризе отвътре Вероника и не я оставя да живее с високо вдигната глава. Не, трябва да довърши започнатото и тогава Вероника ще се омъжи за него и ще забрави за оскърбленията, нанесени й от бившата близка приятелка. Ще започне друг живот, нов, ярък и същевременно спокоен, изпълнен с любов и близост. И те най-сетне ще имат деца, които Никита толкова отдавна иска…

Внимателно притвори входната врата, докато бравата изщрака. Слезе по стълбите бавно, като едва се сдържаше да не затича, мина покрай портиера, който сега следеше не футболните схватки, а велосипедно състезание, явно беше голям почитател на спорта. Излезе навън и почти без да вижда нищо наоколо, стигна до колата.