Александра Маринина - Смъртта като изкуство

Навън тя мигом прекоси улицата към градинката, в която бе прекарала доста часове, наблюдавайки блока на Леоничев. Седна на една пейка, извади цигарите от чантичката си, запали. По лицето й се стичаха сълзи, които тя не забелязваше.

— Лошо ли ви е? — чу непознат глас. — Случило ли ви се е нещо?

Тя вдигна очи и видя симпатично, изпълнено със съчувствие лице на млад мъж.

— Убих човек — изтръгна се от гърдите й.

Никита Колодни не просто обичаше Вероника Дьомина. Той беше омагьосан от нея. Не можеше да диша, да говори, да спи, не можеше да живее без нея. Ако някой попиташе Никита какво толкова необикновено има в това момиче — красиво, крехко, нежно, вярно, умничко и образовано, но все пак доста обикновено, каквито има със стотици и хиляди, той не би могъл да отговори. Опитваше се да се бори със себе си, опитваше се да напусне Вероника, да не й се обажда по телефона, да не я вижда, опитваше се да ухажва други жени и да се сближава с тях, но нищо не излизаше. Без Вероника не можеше да съществува.

— Да не би да ти е направила магия? — предположи една приятелка, актриса, след като за пореден път изслуша стенанията на Колодни колко бил зле, задето Вероника не искала да се омъжи за него. — Иди при врачка, за всяка магия си има обратна такава.

И Никита ходеше по врачки, мразеше се и все пак ходеше, молеше ги да направят така, че тя да се съгласи да му стане жена. Всъщност вече знаеше, че цялата работа е в прословутия пентакъл, по който Вероника просто се бе побъркала, но се надяваше, че ще може някак да минат без него. Врачките не помогнаха с магиите си, Никита все повече се фанатизираше, а Вероника упорстваше: без пентакъла няма да има брак. А този пентакъл тя навремето го дала на Света Леоничева и трябвало на всяка цена да си го върне. Светлана обаче отказвала да върне висулката, която притежавала магическа сила.

Той отиде да си поговори със Светлана Леоничева и си излезе от нея обзет от ужас: ако тя е казала на нежната, фина Вероника същото, което каза току-що на него, какво унижение, каква обида е понесла неговата ненагледна! В този миг той беше готов да разкъса Светлана. Ако можеше, би я убил.

И Никита реши да поговори със съпруга на Светлана, с когото се познаваше и който винаги му бе правил впечатление на човек разсъдителен, спокоен и доброжелателен. Трябваше да разговаря с Леоничев в дома му и непременно в отсъствието на жена му. Няколкото дена постоянни наблюдения донесоха плодовете си: Светлана не беше вкъщи, никой не отговори на домофона, явно Леоничев не беше вкъщи и той просто трябваше да събере търпение и да дочака той да се прибере. Да се промъква в жилището, избягвайки портиерката, този път дори не му мина през ума, нали именно Светлана можеше да не поиска да говори с него и да не му отвори, щом види на монитора лицето на Колодни, но виж, Дмитрий беше човек нормален, непременно щеше да отвори, ако си беше вкъщи.

Никита седеше в колата и наблюдаваше входа, изчакваше да се прибере Дмитрий Юриевич Леоничев. Видя момиче, седнало на скамейката, и си помисли, че сигурно и тя чака някого. Когато от входа излезе Леоничев, Никита много се учуди: гледай ти, бил си вкъщи, а не отвори. Може би Светлана го беше предупредила за нахалната си приятелка и нейния годеник, бе настроила мъжа си срещу тях и сега той също щеше да избягва разговор?

Докато Никита обмисляше тези неочаквани съображения, Леоничев изчезна. Никита се разстрои, но после се сети, че Дмитрий явно беше по домашни дрехи, значи бе отишъл някъде наблизо и скоро щеше да се върне. Така и стана, Леоничев се появи след десетина минути с пазарска торба в ръцете. Когато стигна до входа, Никита реши да слезе от колата и да го спре, но тогава от скамейката се надигна момичето, същото, което седеше тук отдавна. Тя поговори за нещо с Леоничев и двамата влязоха във входа. Никита реши да изчака момичето да си тръгне, кой знае в какви отношения беше то с Леоничев, беше напълно възможно тъкмо сега посещението на Колодни да се окаже крайно неуместно. А Никита не искаше неуместни ситуации, той искаше Дмитрий да е благоразположен към разговора и към събеседника си, трябваше му резултат. Защото Никита Колодни нямаше намерение да се прибира в Москва без пентакъла.

Той чакаше спокойно и търпеливо и най-сетне онова момиче се показа на вратата. Изскочи на улицата като попарена, притича, без да се оглежда, и едва не я удари кола, после седна на пейка в градинката и запали цигара. И се разплака. Никита веднага слезе от колата и отиде при нея.