Александра Маринина - Смъртта като изкуство

Здесь есть возможность читать онлайн «Александра Маринина - Смъртта като изкуство» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: Пловдив, Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Хермес, Жанр: Криминальный детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Смъртта като изкуство: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Смъртта като изкуство»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В театър „Нова Москва“ е извършено покушение над заемащия постовете директор и художествен ръководител Лев Богомолов. Пострадалият е в кома вследствие на удар с бухалка. Недоволни от тромавата работа на милицията, роднините му се обръщат към детективската агенция, в която работи Анастасия Каменская. Заедно с младия оперативен работник Антон Сташис тя се заема със случая.
Заподозрените са много, което не изненадва никого предвид избухливия нрав и безцеремонното поведение на Богомолов. Още в началото на разпитите Настя и Антон усещат, че всички работещи в театъра лъжат, макар и по различни причини. У двамата детективи все повече се затвърждава мнението, че ще намерят извършителя на покушението именно в „Нова Москва“. Но едно събитие, на пръв поглед незначително, ала със съдбовни последствия, ще се окаже повратна точка в разследването. Някой е изчаквал търпеливо години, за да отмъсти… cite     М. Булгаков, „Театрален роман“
empty-line
5

Смъртта като изкуство — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Смъртта като изкуство», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ами зрителите… — подзе Никита, но Евгения Фьодоровна само изкриви лице.

— Нали ти казах: не и в този живот. Не с тази пиеса. Не с този спектакъл. Примири се най-сетне, че зрителите и този път няма да те забележат. Но по-нататък ще получиш триумфа си, ако сега се държиш правилно и се постараеш хубавичко. Доколкото разбирам, ти си много симпатичен на Дудник — и водка си пийвате заедно, и времето си прекарвате в една компания. Не, не извръщай глава, Никита, не се преструвай, че това не е истина, аз знам всичко за тебе — и Арбенина лукаво се закани с пръст на младия актьор.

— В този театър няма нищо скрито-покрито, работя тук цял живот и виждам всички като на тепсия.

Дудник беше гост-режисьор в „Нова Москва“ и след трагедията с художествения ръководител на театъра Лев Алексеевич Богомолов, който сега лежеше в реанимацията и береше душа, по нареждане на дирекцията започна репетиции на новата пиеса „Правосъдие“, върху която преди това бе започнал работа Богомолов.

Колодни потиснато мълчеше, после протегна ръце и взе в скута си котката Есмералда. Котката с удоволствие потърка челце в корема на актьора: обичаше Никита и му се галеше, макар че иначе беше същество капризно и почти на никого не позволяваше фриволно отношение.

— Как мислите, Евгения Фьодоровна, скоро ли ще намерят престъпника? — плахо попита той.

— Ще го намерят, къде ще вървят. Всичко е очевидно — въздъхна актрисата. — Милиционерите ще се помотаят седмица-две при нас и всичко ще изяснят.

— Какво ще изяснят? — избъбри Колодни с някаква уплаха или пък недоумение. — Какво общо имаме ние? Нали не ние… Лев Алексеевич… Не може да е никой от нашите. Пък и за какво? Нали не мислите, че…

— Господи, Никита, сърце мое, какво толкова има да му мислиш? Не разбираш ли кой и защо е искал да убие Льова? Ами че то е очевидно.

* * *

На другия ден сутринта Настя Каменская посети своя стар приятел Григорий Гриневич, който работеше като помощник-режисьор в един от московските театри. С Гриша бяха израснали в един блок и бяха добри приятели от ученическите години. Като тийнейджър Гриневич беше влюбен в Настя, но тя го възприемаше само като добър приятел, а когато в девети клас постъпи във физико-математическата гимназия и седна на един чин с Алексей Чистяков, въпросът за романтични отношения с когото и да било, освен с Льоша, отпадна от само себе си.

Днес работният ден на Гриневич започваше следобед, той нямаше утринна репетиция, затова се срещнаха в неговия дом. Жената на Григорий беше изпекла пирожки за гостенката и бе отишла на работа.

— Не тая надежда да си дошла заради моята рано побеляла коса — засмя се Григорий и настани Настя на фотьойл в хола. — Казвай бързо какво ти е нужно.

— Искам да науча нещо за театър „Нова Москва“ — призна Настя. — Всичко, което знаеш — и истина, и клюки, и слухове.

— Разполагам с някаква правдива информация, само че не съм богат на клюки и слухове. Но каквото знам, ще ти го разкажа, нищо няма да скрия — обеща Гриневич.

„Нова Москва“ е стар театър, с биография, създаден е през 20-те години за пропагандиране на революционното изкуство, което трябвало да се свежда до масите. От самото начало е бил авангарден и модерен. След войната, когато авангардизмът излиза от мода, започва да се ориентира повече към класиката, а от средата на 70-те, след успеха на „Таганка“, отново се обръща към съвременните форми и най-различни експерименти. Дълго време в „Нова Москва“ имаше един и същ главен режисьор, прослави се с новаторските си постановки, а след неговата смърт дойде Богомолов, това стана преди около шест години. Богомолов не си пада по новаторството и не обича да поставя съвременни пиеси, той цени повече класиката и сам поставя само такива творби. Макар че в неговия театър има и доста съвременни пиеси, предимно комедии.

— За целта кани външни режисьори по договор или ги дава за поставяне на Сеня Дудник — разказваше Гриневич. — Сеня е поредният гост-режисьор на Богомолов. Изобщо, води такава политика: лично Богомолов не поставя съвременни пиеси в своя театър, възлага ги на други режисьори, а своята любима класика поставя в други театри, където го канят, и в своя, когато има възможност.

— А какъв е по характер? Как се държи с хората? — попита Настя.

— Богомолов се държи просташки, рядко срещан грубиян е и при това сноб в най-лошия смисъл на тази дума. Смята себе си за гуру в режисурата, а всички останали — за кал и прах в краката му. Разговаря само с хора, които смята за равни на себе си, или с такива на по-високо ниво, то се знае. „Разговаря“ е силно казано — той поздравява само онези, които смята, че са достойни за него. Такива неща са ми разправяли хората от „Нова Москва“. Не съм общувал лично с него, не ми е такова нивото, както разбираш, но съм наблюдавал отстрани неведнъж и мисля, че всичко това е истина.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Смъртта като изкуство»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Смъртта като изкуство» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Александра Маринина - Неволна убийца
Александра Маринина
Александра Маринина - Обратная сила. Том 1. 1842–1919
Александра Маринина
Александра Маринина - Пешките падат първи
Александра Маринина
Александра Маринина - Я умер вчера
Александра Маринина
Александра Маринина - Дорога
Александра Маринина
Александра Маринина - Стилист
Александра Маринина
Александра Маринина - Чужда маска
Александра Маринина
Александра Маринина - Смърт заради смъртта
Александра Маринина
Александра Маринина - Светлият лик на смъртта
Александра Маринина
Александра Маринина - Безупречная репутация. Том 1
Александра Маринина
Отзывы о книге «Смъртта като изкуство»

Обсуждение, отзывы о книге «Смъртта като изкуство» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x