Александра Маринина - Смъртта като изкуство

— Да не полудя — избуча Владислав Николаевич. — Аз поисках безумна сума от Вавилов, а той се съгласи и окото му не мигна. Това са нашите доходи, а нашите доходи, между другото, са вашите заплати и премии, така че изхвърли всички глупости от главата си и започвай да работиш.

— Ама как да работя! — простена Настя. — И с кого? С едно хлапе, което още нищо не умее? Поне да си имах работа с някой опитен колега, когото добре познавам и на когото мога да разчитам, а с този? Дори не мога да си представя доколко мога да му се доверя. Ами ако не може нищо да му се възлага и да трябва всичко да контролирам и проверявам по сто пъти? Ще се видя в чудо. Хайде пожали ме, Стасов!

— А мене кой ще пожали — мрачно отвърна той. — Да не мислиш, че на мене ми е лесно? Главата ми тежи като чугун, сякаш е направена от железни стружки, гърлото ми е пресъхнало… И ми се спи, очите ми сами се затварят.

— Защо така? — вдигна вежди Настя. — По случай вчерашния Ден на милицията ли?

— По случай твоята нова работа, неблагодарно същество такова. И това ми било жена!

— Това пък какво общо има? — учуди се тя.

— Ти трябва да бъдеш мека и жалостива. Аз, между другото, снощи до посиняване съм напивал Коля Блинов, за да ти разреши да работиш и да не мърмори. Мислиш ли, че ми беше лесно?

— Уговори ли го?

— Нямаше избор след такова количество качествен алкохол! — махна с ръка Стасов. — И ресторанта бях избрал от класа. И всичко това заради теб, между другото. Така че ти, приятелко, не се мотай, ами заминавай при него още сега, докато не се е съвзел от снощните преживявания и не се е отрекъл от обещанието си. Познавате се, нали не греша?

— Познаваме се — кимна тя.

— Да сте имали някакви търкания?

— Май не, работили сме в съгласие.

— Чудесно. Хайде, тръгвай, кови желязото, докато е горещо. А за хлапето не се тревожи, всички някога сме били млади и начинаещи — и ти, и аз, и Сергей Зарубин, и с нас никой не искаше да работи, всички искаха за партньори опитни и знаещи колеги. Но нищо, все някак се справихме, научихме се, събрахме опит, хора станахме. Спомни си каква си била преди трийсет години, и ти нищо не си умеела и си се страхувала от всички. Ще се справиш. Хлапето може да се окаже схватливо, тогава ти ще успееш, между другото, да го научиш на това-онова. Сергей ще ти бъде благодарен за това.

— Да, бе, от мен става учител колкото от теб — лилипут — въздъхна Настя и огледа от глава до пети двуметровата фигура на началника си.

Сложи в чантата си празен бележник, обади се на Николай Николаевич Блинов, уговори си среща с него, после се свърза със Зарубин, който беше обещал да изпрати новия служител Антон Сташис там, където му каже Настя, и тогава, когато ще й бъде удобно. Планира остатъка от деня, излезе от офиса на детективската агенция и тръгна към следователя.

Въпреки уверенията на Стасов, че се е разбрал за всичко със следователя Блинов, Николай Николаевич посрещна Настя доста сухо и почти официално, като с целия си вид й показваше, че присъствието на частен детектив в радиус километър от официалното следствие е абсолютно неуместно и нещо повече — незаконно. Но все пак не наруши дадената снощи дума, макар че придружи съгласието си Настя да участва в разследването с маса уговорки и ограничения. Впрочем тези уговорки и ограничения бяха ясни на Настя Каменская от самото начало, беше готова за тях и не чу от Николай Николаевич нищо неочаквано.

— Иззел съм финансовите документи от театъра, ще работя рамо до рамо с главния счетоводител. Отворихме сейфа на художествения ръководител, взехме всички документи. Ще призова чиновници от Департамента по културата, за всеки случай ще поизтръскам и Министерството на културата, изобщо, затънал съм в работа до гуша. Наредил съм на оперативните работници да се поровят в семейството, и там трябва да се търси. Но най-вероятно причината за покушението е в областта на деловите му отношения на високо ниво, така че според мен няма какво да се търси в театъра. Но щом ти се иска…

— Не аз — внимателно се намеси Настя, — а Вавилов, братът на съпругата на Богомолов.

— Щом така иска… — сърдито отвърна Блинов. — И без това е редно да събираме информация и в театъра, макар че според мен това ще е губене на време. Оперативен работник от района разработва линията за убийство от хулигански подбуди и души при местните хулигани, Зарубин ми помага за деловите отношения, а ти с хлапето отивате в театъра, може да го понаучиш на нещо. И само да си посмяла да скриеш от мен дори една дума, дори мъничко фактче! Ще ти видя сметката, а на твоя Стасов ще отнемат лиценза. Ти си никой, нямаш име, нямаш и никакви пълномощия. Ясно ли е, сестро?