Чарльз Буковски - Криминале

— Абсолютно. А вие?

— О, да, добре съм.

— Тогава не се тревожете, аз съм човекът, който ви трябва, ще й прикова задника!

Бас бавно се изправи. Той тръгна към вратата, после се обърна.

— Бартън ви препоръча.

— Много добре. Довиждане, господин Бас.

Вратата се затвори и него вече го нямаше. Добрият стар Бартън.

Извадих снимката от портфейла и се вгледах.

Кучка такава, помислих си, кучка.

Станах, заключих вратата и свалих слушалката от вилката. Седнах зад бюрото и се загледах в снимката.

Кучка такава, мислех си, ще ти ковна задника! До стената! Никаква милост! Ще те хвана в крачка! Ще те хвана! Курва такава, кучка, курва!

Започнах да дишам тежко. Свалих си ципа. Тогава земетресението започна. Изпуснах снимката и се свлякох под бюрото. Тоя път си струваше. Към шеста степен. Сякаш продължи няколко минути. После спря. Изпълзях с все още свален цип изпод бюрото. Намерих снимката, върнах я в портфейла и си вдигнах ципа. Сексът е капан, уловка. Той е за животните. Имах твърде много разум за подобен род глупости. Върнах слушалката на вилката, отворих вратата, излязох, заключих и се запътих към асансьора. Предстоеше ми работа. Бях най-добрият детектив в Ел Ей и Холивуд. Натиснах бутона и зачаках да дойде шибания асансьор.

Ще прескочим останалата част от деня и нощта, нищо не се случи, така че няма смисъл да говорим за тях.

В осем часа на следващата сутрин бях паркирал своя Фолксваген костенурка от другата страна на улицата пред къщата на Джак Бас. Гонете ме махмурлук и четях „Ел Ей Таймс“. И така, бях направил малка проверка. Първото име на съпругата на Бас беше Синди. Синди Бас, някогашна Синди Мейбъл. Според изрезки от вестника тя е била за кратко време победителка в конкурс за красота — Мис Пикантна гозба за 1990 г. Модел, малко актриса, обича да кара ски, учи пиано, обича баскетбол и водна топка. Любим цвят: червен. Любим плод: банан. Обича да си подремва. Обича децата. Обича джаз. Чете Кант. Вероятно. Надява се някой ден да влезе в бара и т. н. и т. н. Срещнала Джак Бас на рулетката в Лас Вегас. Две нощи по-късно се оженили.

Към осем и половина Джак Бас изкара по алеята към къщата своя мерцедес и се запъти да изпълнява административните си задължения към „Ацтек Петролиъм Корпорейшън“. Сега бяхме само двамата със Синди. Щях да я разкатая отвсякъде. Тя беше в ръцете ми. Извадих снимката за справка. Започнах да се изпотявам. Свалих сенника. Курвата му с курва, да се ебава с Джак Бас.

Мушнах снимката обратно в портфейла си. Почувствах се странно. Какво ми ставаше? Да не би гази жена да ми действаше? Тя имаше същите черва като всички останали. Имаше косми в носа. А също и ушна кал. Какво пък чак толкова? Защо предното стъкло се виеше пред очите ми като голяма вълна? Трябва да е от махмурлука. Бира с водка. Човек трябва да си плаща. Хубаво е да си пиянде, все пак никога нямаш запек. Понякога си мислех за черния ми дроб, но той никога не проговори, никога не ми каза: „Спри, ти ме убиваш, но и аз ще те убия!“ Ако имахме говорещи черни дробове нямаше да има нужда от Дружеството на анонимните алкохолици.

Седях си в колата и чаках Синди да излезе.

Беше знойна слънчева утрин.

Сигурно докато съм седял съм заспал. Не знам какво ме събуди. Но по алеята излизаше на заден нейният мерцедес. Тя го изправи, насочи се на юг и аз я последвах. Червен мерцедес. Следвах я до магистралата за Сан Диего, тя влезе в най-лявата лента и настъпи газта. Движеше със сто и двадесет. Сигурно беше страшно възбудена. Искаше й се. Усетих, че нещо между краката ми се размърда. Челото ми започна да се покрива с пот. Тя качи на сто и тридесет. Беше разгорещена, кучката беше разгорещена! Синди, Синди! Следвах я неотклонно на четири коли разстояние. Ще й прикова задника, ще й го прикова, както не го е правил никой досега! Това е то! Преследване и залавяне! Аз бях Ник Билейн, супердетективът!

Тогава видях в страничното огледало проблясващите червени светлини.

По дяволите!

Постепенно се прехвърлих в най-дясното платно, видях банкет, паркирах костенурката и излязох. Ченгетата спряха на пет коли разстояние зад мен. И от двете страни слезе по едно ченге. Аз тръгнах към тях и посегнах да си извадя портфейла. По-дългото ченге измъкна пистолета си от кобура и го насочи към мен.

— Задръж, приятел!

Спрях.

— Какво по дяволите ще правиш, ще ме надупчиш ли? Хайде бе, хайде, надупчи ме!

По-ниският мина зад мен, изви ми ръката, заведе ме до капака на полицейската кола и ме стовари върху него.