Чарльз Буковски - Криминале

— Еч… — каза барманът.

— Водка, без лимон.

Абе подритнете четири-пет минути в задника и забравете за какво е ставало дума. Точно толкова му трябваше и на бармана, за да ми донесе питието.

— Благодаря — казах, — а сега ми направете, моля ви, още едно, докато сте все още в движение.

Ударих една глътка. Не беше лошо. Явно той имаше дълга практика.

Другите двама старци си седяха и ме наблюдаваха.

— Чудесен ден, а, момчета? — казах аз.

Не отговориха. Стори ми се, че не дишаха. Не трябва ли да погребваме мъртъвците?

— Слушайте, момчета, кога за последен път някой от вас е смъквал женски пликчета?

Един от старците се обади:

— Хе, хе, хе, хе!

— О, снощи, а?

— Хе, хе, хе, хе!

— Добре ли беше?

— Хе, хе, хе, хе!

Започнах да се потискам. Животът ми беше в задънена улица. Имах нужда от нещо, проблясък, магия или някаква подобна щуротия. А ето какво правех — разговарях с мъртъвци.

Приключих с първото си питие. Второто беше готово. Тогава влязоха двама типа с чорапи на главите.

Обърнах второто питие.

— Хайде момчета! И без глупости! Портфейлите, пръстените и часовниците на бара! Веднага! — изкрещя единият от новодошлите.

Другият скочи на бара и се спусна към касовия апарат.

Заблъска го.

— Хей! Как се отваря тоя шибания?

Той се огледа и видя бармана.

— Хей, дядка! Ела тук и го отвори!

Той насочи пистолета си към него. Изведнъж се оказа, че барманът можел да се движи. За миг вече беше при касата и я отвори.

Другият тип прибираше в една торба нещата, които бяхме оставили на бара.

— Вземи кутията с пурите! Под бара! — изкрещя той на другаря си.

Оня зад бара тъпчеше в една торба парите от касата.

Той намери кутията с пурите. Беше пълна. Мушна я в торбата и скочи на бара.

За миг и двамата спряха.

— Нещо полудявам! — каза оня дето беше скочил на бара.

— Забрави тая работа, тръгваме! — каза другият.

— Откачам! — изкрещя първият. Той насочи пистолета си към бармана. Изстреля три куршума. Всичките в стомаха. Старецът се разтресе три пъти и падна.

— Шибан глупак! Защо го направи? — изкрещя партньорът му.

— Не ме наричай глупак! Ще те убия! — изкрещя той, обърна се и насочи пистолета си към него. Но вече беше късно. Куршумът мина през носа и излезе през тила му. Той се строполи и събори един стол със себе си. Другият тип излетя през вратата. Броих до пет и го последвах. Когато напуснах заведението двамата старци бяха все още живи. Поне така мисля.

След секунда вече бях в колата си. Бързо потеглих, изминах една пряка, свих надясно и тръгнах по една задна уличка. Намалих и продължих. Тогава чух сирената. Запалих цигара със запалката от таблото и включих радиото. Намерих някакъв рап. Въобще не разбирах за какво пеят тези момчета.

Не знаех дали да се върна у дома или да отида до офиса. Накрая се озовах в един супермаркет с пазарска количка пред себе си. Купих пет грейпфрута, печено пиле и малко доматена салата. А също така половинка водка и тоалетна хартия.

Прибрах се в апартамента. Заех се с пилето и доматената салата. Търкулнах един грейпфрут по килима. Чувствах се безсилен. Търпях поражение след поражение.

Тогава телефонът иззвъня. Изплюх едно полуизпечено пилешко крилце и вдигнах слушалката.

— Да?

— Господин Билейн?

— Аха?

— Вие печелите безплатна екскурзия до Хаваите — каза някой.

Затворих. Отидох в кухнята и си сипах водка с минерална вода плюс малко табаско. Седнах с чашата в ръка, изпих малка глътка и тогава някой почука на вратата. Не ми звучеше на добре, но така и така отговорих:

— Влез.

За голямо мое съжаление. Беше съседът ми от 302, пощальонът. Имаше нещо смешно в начина, по който винаги висяха ръцете му. А също и в самия него. Никога не гледаше в теб, а някъде над главата ти. Сякаш си някъде там отзад. Имаше и други объркани неща в него.

— Хей, Билейн, имаш ли нещо за пиене?

— В кухнята, направи си едно.

— Разбира се.

Той отиде в кухнята, подсвирквайки си „Дикси“.

После излезе бавно, с по едно питие във всяка ръка.

Седна срещу мен.

— Не исках само да се разкарвам — каза той и кимна към питиетата.

— Нали знаеш — осведомих го аз, — че тези работи ги продават на много места. Хубаво е да се снабдяваш.

— Забрави тази работа… виж, Билейн, тук съм, за да говоря направо.

Той пресуши питието в дясната си ръка и разби чашата в стената. Беше го научил от мен.

— Виж какво, Билейн, тук съм, за да поведа и двама ни по пътя на лесната слава.