Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

RACHE

— Какво ще кажете! — извика детективът с вид на панаирджия, който показва своето зрелище. — То остана незабелязано, защото се намира в най-тъмния ъгъл на стаята и никой не се сети да погледне натам. Убиецът го е написал със собствената си кръв. Вижте този съсирек, където кръвта е започнала да се стича надолу по стената. Това поне опровергава предположението за самоубийство. А защо е избран именно този ъгъл като място? Ще ви кажа. Виждате ли свещта на камината? Тогава тя е била запалена, значи този ъгъл е бил най-светлата част от стената, а не най-тъмната, както е сега.

— А какво значение има всичко това сега, след като го открихте? — попита пренебрежително Грегсън.

— Значение ли? Ами това означава, че пишещият се е готвел да напише женското име Рашел, но нещо му е попречило, преди той или тя да успее да го довърши. Запомнете ми думата, когато този случай се разкрие, ще стане ясно, че е замесена жена на име Рашел. Можете да се смеете колкото си искате, мистър Шерлок Холмс. Може да сте много умен и хитър, но старият копой върши най-добра работа, отидат ли нещата в задънена улица.

— Аз наистина ви моля да ме извините — каза моят съквартирант, който беше разсърдил дребния човечец, внезапно избухвайки в силен смях. — Няма съмнение, че заслугата за откриването на този надпис изцяло е ваша, и както казахте, по всичко изглежда, той е написан от другия участник в снощната загадка. Досега нямах време да огледам стаята, но с ваше разрешение ще направя това сега.

Докато говореше, той измъкна от джоба си рулетка и лупа. С тези два инструмента в ръка се понесе безшумно из стаята, като понякога спираше, понякога коленичеше, а веднъж дори легна по очи на пода. Беше толкова погълнат от заниманието си, че сякаш бе забравил за присъствието ни, мърмореше си през цялото време нещо под нос и непрекъснато издаваше възклицания, пъшкания, подсвирквания и кратки, насърчителни и обнадеждаващи призиви. Неволно го оприличих на чистокръвно, добре обучено ловно куче, което тича насам-натам из гората и скимти нетърпеливо, докато попадне на диря. Огледът му продължи двайсетина минути. Грижливо измерваше разстоянието между съвсем невидими за мен следи, понякога измерваше нещо и по стените по същия непонятен начин. На едно място събра внимателно купчина сив прах от пода и го прибра в плик. Най-накрая разгледа с лупата си думата върху стената, като се взираше най-внимателно във всяка буква. Накрая, докато прибираше обратно рулетката и лупата в джоба си, изглеждаше доволен.

— Казват, че гениалността е безкрайна способност да полагаш старание — отбеляза усмихнат той. — Лоша дефиниция, но добра за детективската работа.

Грегсън и Лестрейд наблюдаваха маневрите на своя колега аматьор с голям интерес и леко презрение. Очевидно още не бяха разбрали онова, което аз вече започвах да осъзнавам: и най-незначителните действия на Шерлок Холмс бяха насочени към определена и практическа крайна цел.

— Какво мислите, сър? — попитаха и двамата.

— Ако се опитам да ви помогна, ще бъде равносилно на това да ви лиша от почестите за разкриването на този случай — каза приятелят ми. — Дотук вие напредвахте така добре, че ще бъде жалко да се намеся — докато говореше, в гласа му се чувстваше явен сарказъм. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна с нещо. Междувременно ми се иска да поприказвам с полицая, намерил трупа. Можете ли да ми дадете името и адреса му?

Лестрейд погледна в бележника си:

— Джон Ранс. В момента не е на служба. Ще го намерите на „Одли корт“ 46 в Кенингтън парк гейт.

Холмс си записа адреса, после се обърна към мен:

— Хайде, докторе, да отидем да го потърсим. А на вас ще кажа нещо, което може да ви помогне — добави той към двамата детективи. — Тук е било извършено убийство и убиецът е мъж. Висок е над 1,80 метра, в разцвета на силите си, стъпалата на краката му са малки за ръцете му, носил е груби тъпи обувки и е пушил пура „Тричинополи“. Пристигнал е тук заедно с жертвата си с файтон, теглен от кон с три стари подкови и една нова на левия преден крак. По всяка вероятност убиецът има червендалесто лице и ноктите на дясната му ръка са много дълги. Това са само няколко белега, но може би ще ви бъдат от полза.

Лестрейд и Грегсън се спогледаха, усмихвайки се недоверчиво.

— Ако е имало убийство, как е станало? — попита единият.

— Отрова — каза рязко Шерлок Холмс и тръгна. — Още нещо, Лестрейд — добави той, като се обърна на вратата. — Rache е немска дума и означава „отмъщение“. Така че не си губете времето да търсите госпожица Рашел.