Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

Шерлок Холмс пристъпи до трупа, като коленичи до него и го разгледа внимателно.

— Сигурно ли е, че няма никаква рана? — попита той, сочейки многобройните капки и съсиреци от кръв наоколо.

— Напълно сигурно! — извикаха и двамата детективи.

— В такъв случай, разбира се, кръвта принадлежи на някой друг, вероятно на убиеца, ако е било убийство. Това ми напомня за обстоятелствата, свързани със смъртта на Ван Янсен в Утрехт през 1834 година. Спомняте ли си този случай, Грегсън?

— Не, сър.

— Припомнете си го, необходимо е. Нищо ново няма под слънцето. Всичко вече е било правено.

Докато говореше, чевръстите му пръсти се движеха във всички посоки, опипваха, натискаха, откопчаваха и проверяваха, а в очите му личеше онзи блуждаещ израз, за който споменах вече. Проверката му приключи извънредно бързо, като ни най-малко не беше бегла или претупана. Накрая подуши устните на мъртвеца и след това погледна подметките на лачените му обувки.

— Не е бил преместван, нали?

— Само колкото бе необходимо за целите на нашия оглед.

— Можете да го отнесете в моргата — каза Холмс. — Повече нищо не може да се разбере.

Грегсън държеше в готовност четири души с носилка. По негов знак те влязоха в стаята, вдигнаха трупа и го изнесоха. Когато го вдигнаха, на пода се изтърколи един пръстен. Лестрейд го сграбчи и впи очи в него.

— Тук е имало жена — каза той, — това е женски венчален пръстен.

Той протегна ръката си, на чиято длан лежеше пръстенът. Всички го заобиколихме и вперихме очи в него. Не можеше да има съмнение, че тази халка от чисто злато някога е красяла пръста на младоженка.

— Това усложнява нещата — каза Грегсън, — а те и без това са си достатъчно сложни, дявол да ги вземе.

— Не мислите ли, че ги опростява? — отбеляза Холмс. — Колкото и да го гледаме, нищо няма да научим от него. Какво намерихте в джобовете му?

— Всичко е тук — каза Грегсън, като посочи с пръст купчина предмети, струпани върху едно от долните стъпала на стълбата. — Златен часовник с №97163 от „Баро“ в Лондон; златна верижка „Албърт“, много тежка и масивна, златен пръстен с масонски знак, златна игла във формата на глава на булдог с очи от рубини, калъф за визитни картички от руска кожа с визитки на името на Инок Дж. Дребър от Кливланд, отговарящо на инициалите И. Дж. Д. на бельото. Портфейл не намерихме, но в джобовете имаше дребни пари на обща сума седем лири и тринайсет шилинга; джобно издание на „Декамерон“ от Бокачо с надпис Джоузеф Стангърсън на форзаца, две писма — едното адресирано до И. Дж. Дребър, другото до Джоузеф Стангърсън.

— На какъв адрес?

— Американската борса на „Странд“, до поискване. И двете писма са от параходната компания „Гийон“ с разписание на заминаващите от Ливърпул кораби. Ясно е, че нещастникът се е готвел да се върне в Ню Йорк.

— Направихте ли опит да научите нещо за другия човек, за Стангърсън?

— Незабавно, сър — каза Грегсън. — Изпратих обявления до всички вестници, а един от моите хора отиде в Американската борса, но още не се е върнал.

— Изпратихте ли известие в Кливланд?

— Телеграфирахме тази сутрин.

— Как формулирахте запитването си?

— Просто съобщихме подробно всички обстоятелства и писахме, че ще бъдем благодарни, ако ни изпратят някаква информация, която би могла да ни помогне.

— И не поискахте подробности по някой въпрос, който ви се струва решаващ?

— Попитах за Стангърсън.

— И нищо повече? А няма ли някое обстоятелство, от чието разясняване да зависи целият случай? Бихте ли телеграфирали отново?

— Съобщих всичко, което имах да кажа — засегнато отвърна Грегсън.

Шерлок Холмс се усмихна под мустак и тъкмо се готвеше да каже нещо, когато Лестрейд, който бе излязъл, докато ние водехме този разговор в хола, се върна, потривайки самодоволно ръце.

— Мистър Грегсън — каза той, — току-що направих много важно откритие, което нямаше да бъде забелязано, ако не бях проверил внимателно стените.

Докато говореше, очите на дребния човечец блестяха от удоволствие. Очевидно едва сдържаше чувството на триумф от това, че е отбелязал точка срещу колегата си.

— Елате — каза той и тръгна към стаята, където въздухът сякаш бе станал по-чист след изнасянето на трупа. — Застанете тук!

Запали клечка кибрит и я вдигна високо до стената.

— Погледнете! — каза той победоносно.

Споменах, че на места тапетите бяха разлепени и изпокъсани. В този ъгъл на стаята липсваше голямо парче, виждаше се жълтеникав квадрат от груба мазилка. Там с кървавочервени букви бе изписана една-единствена дума: