Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

— Великолепно! — възкликнах аз.

— Банално — каза Холмс, но на мен ми се стори, че беше доволен от изписаната на лицето ми изненада и възхищение. — Току-що казах, че в наше време няма престъпници. Оказа се, че съм грешал. Погледни — подхвърли ми той донесената от разсилния бележка.

— Как! — извиках, след като я погледнах бегло. — Но това е ужасно!

— Наистина изглежда малко по-различно от обикновено — отбеляза спокойно той. — Ще бъдеш ли така любезен да я прочетеш на глас.

Писмото гласеше:

Драги господин Шерлок Холмс,

На „Лористън гардън“ 3, недалеч от „Брикстън роуд“, е извършено тежко злодеяние. Нашият дежурен полицай забелязал светлина към два часа след полунощ и понеже къщата била празна, помислил, че нещо не е наред, вратата била отворена, а в предната стая, където нямало никакви мебели, намерил трупа на добре облечен джентълмен, в чийто джоб имало визитна картичка на името на Инок Дж. Дребър от град Кливланд, щата Охайо, САЩ. Не са били открити доказателства за грабеж, нито пък улики за начина, по който е бил убит. В стаята има следи от кръв, но по трупа няма рани. Не можем да разберем как се е озовал в празната къща, и изобщо цялата работа е доста загадъчна. Ако имате възможност да дойдете в къщата до 12 часа днес, ще ме намерите там. Оставям всичко така, както е било заварено, докато получа известие от вас. Ако нямате възможност да дойдете лично, ще ви дам пълни подробности и ще смятам за голяма чест, ако ме удостоите с мнението си.

— Грегсън е най-способният детектив в Скотланд ярд — обясни Холмс. — Двамата с Лестрейд са единствените достойни за уважение хора сред некадърниците там. И двамата са бързи и енергични, но много консервативни. Отчайващо консервативни. При това са на нож. Ревнуват се един друг като две професионални хубавици. Случаят ще стане наистина много забавен, ако им се наложи да работят заедно върху него.

Бях поразен от спокойствието, с което ми обясняваше.

— Сигурно не бива да се губи нито миг — извиках. — Да отида ли да потърся файтон?

— Не зная дали да ходя там. Доста съм ленив по природа, макар че, когато се наложи, мога да бъда и чевръст.

— Но как така? Нали това е случай, за какъвто копнееше.

— Скъпи приятелю, какво ме засяга всичко това? Да предположим, че успея да го разнищя. Можеш да бъдеш уверен, че Грегсън, Лестрейд и сие ще си присвоят цялата заслуга. Такова е положението, когато не си официален представител.

— Но той те моли да му помогнеш.

— Да. Знае, че съм по-способен от него, и сам го признава, но по-скоро би си отрязал езика, отколкото да го каже пред трето лице. Както и да е. Можем да идем да хвърлим един поглед. Ще разреша случая с моите средства. Ако нямам друга полза, поне ще се посмея за тяхна сметка. Да вървим!

Той започна бързо да облича палтото си и да се приготвя, показвайки, че състоянието на апатия е отстъпило на енергичност.

— Сложи си шапката — каза той.

— Искаш и аз да дойда?

— Да, ако нямаш по-интересно занимание.

След минута и двамата бяхме в един файтон, който ни понесе към „Брикстън роуд“.

Беше мъгливо облачно утро, над къщите висеше кафеникав воал, сякаш отражение на покритите с кал улици долу. Съквартирантът ми изглеждаше в отлично настроение и през цялото време говореше за цигулките „Кремона“ и за разликите между „Страдивариус“ и „Амати“. Аз мълчах, защото лошото време и мрачната работа, с която се бяхме заели, потискаха духа ми.

— Сякаш не се замисляш много над работата, която ти предстои — казах най-сетне, прекъсвайки музикалния трактат на Холмс.

— Все още не разполагам с никакви данни. Голяма грешка е да започнеш да теоретизираш, преди да си се запознал с всички подробности. Това създава предварителни предубеждения.

— Скоро ще имаш данните — посочих с пръст. — Ето го и „Брикстън роуд“, а онова, ако не се лъжа, е къщата.

— Точно така. Спрете! — нареди той на файтонджията. Бяхме на стотина метра от къщата, но той настоя да слезем и да стигнем дотам пеша.

Къщата на „Лористън гардън“ 3 изглеждаше неприветлива и малко зловеща. Беше в група от четири постройки, изградени малко навътре в улицата, две обитаеми и две празни. Последните две бяха особено мрачни с празните си мръсни прозорци, на някои от които се четеше „Дава се под наем“. Градинка с избуяли бурени отделяше четирите къщи от улицата и беше пресечена от тясна пътека с жълтеникав цвят, настлана очевидно със смес от глина и дребен чакъл. Навред се виждаха локви от падналия през нощта дъжд. Градината бе оградена с еднометров тухлен зид с тараба над него. На тарабата се бе облегнал снажен полицай, заобиколен от групичка зяпачи, които точеха шия и напрягаха очи с напразната надежда да зърнат нещо от ставащото вътре.